Може. Аз съм така. Много искам да се променя, защото така просто не се живее.. Не знам какво искам.. Ужас.. Хаос...
Първо си втълпявам, че всичко, което ми се случва е прекрасно, че никога няма да свърши, че не мога да живея без дадения човек, но по-нататък.... Нещо вътре в мен губи интерес и дори еМЕлентарна частичка от предишните чувства не остава... Не се измъчвам суупер много, но все пак не е супер да не знаеш някои неща...
Но... все някога се надявам да се осъзная... Не знам кога ще порасна.... Нямам търпение... Кога ?!