Така да се каже обичам да се забърквам в какво ли не... И както винаги и този път си надробих манджа с лимони!
Историята ми е следната:
Преди година започнахме да излизаме чисто приятелски с едно момче. Докато той нещо не ми заяви, че е влюбен. И... аз започнах да го гоня, да не се върти около мен като му казвах истината за себе си. Само и само да ме остави намира. Накрая се събрахме (толкова са ми и били успешни опитите...). Излизахме... знам ли 4-5 месеца и той спря да се обажда, да пише навсякъде. Аз се учудих какво става. След известно време той ми каза, че е болен от ангина и... докато не оздравее не смее да се вижда с мен. Да, учим заедно, истина беше. Не ходеше на занятия (а при нас е недопустимо, защото си плащаме за всяко отсъствие).
След това се организира концерт, на който той участваше. След представянето му бяхме за малко заедно, изяснихме си каквото имахме за язисняване (демек да не му звъня едва ли не през 5 минути и т.н.). Но... незнам защо самият той се държи странно. Като е ос мен се държи все едно сме заедно, като види приятелите си - забравя за мен. Това е от... няколко седмици насам.
Незнам какво да мисля, малко ми е кофти, защото знаех, че на него мога да разчитам, а сега... оставам напълно сама.