Пак започнах да проявявам собственически чувства

[babity]

Нямам някакъв особено драматичен или сериозен проблем. Намирам се на работа общо-взето с тая тема. Просто си казвам, де. Бях спряла, но от известно време пак започнах да проявявам собственически чувства към някои хора. Най - странното е, че е моментно и все са хора, с които по принцип не искам да имам нищо общо (в любовен план). Ама ми е терсене, все едно съм изпуснала нещо. Най - тъпото е, че аз де факто не ги искам, просто имам нужда да чувствам, че някой ми е подвластен. (Може би е, защото дълбоко в себе си вярвам, че съм наистина прекалено прекрасна за да може да ми се устои ) На някой случвало ли се е такова нещо? Как го преодолявате? И дали има нужда от някакво изкореняване или просто ми се случва от нямане на работа?

[DevilWish]

На мен.Преди години.И аз се исках всички да са ми подвластни И това ще мине

[jghgh]

Случвало ми се е, че и по-фрапантни ситуации.

Най - тъпото е, че аз де факто не ги искам, просто имам нужда да чувствам, че някой ми е подвластен. (Може би е, защото дълбоко в себе си вярвам, че съм наистина прекалено прекрасна за да може да ми се устои Laughing )

В това не намирам нищо странно, може би защото ми е близко.
От позицията на "нормален човек" обаче, доколкото има такива по тая земя, това не е никак добро, нито е нормално. Дори е тревожно.

Ама какво да се правим, собственички сме. Имаме си обаче едно оправдание, което в известна степен си е почти алиби. Надали бихме предявявали претенции за собственост към алфа-индивиди, които ни респектират и ни карат да им ходим след гъза.
Лично аз на такива мога само да им въздишам и да им се кланям, но уви, малко са за мен, останалите искам да са под чехъла и мачкането : | Дори да не ги харесвам! В известен смисъл, дори мисля че си го заслужават...


Но ти не се бой за себе си ;] Аз съм милиарди пъти по-зле що се отнася до това как искам хората да ми принадлежат и т.н. Когато стане фикс-идея почва да боли. Зат'ва не се занимавам с връзки. Просто ми е ясно, че това моето не е нормално и няма смисъл да тормозя хората, а също и себе си

*Не че не е любов (когато наистина обичам приятеля), но ревността, граничеща с претенции за собственост, е отровна. Наранява мен, наранява и човека.


**Иначе и на мен доскоро ми се случи да искам човек, който дори ми е ... уф, абе не знам, недотам приятен, да ми принадлежи. Може би защото сам ми се сложи в краката и т.н., и ми харесваше как ме обича и исках да си го задържа (маниакално, нали .. ужасно е!), но така и не оправдах желанията му за връзка. Залъгвах го с някво приятелство, при тва неискрено. И то всичко заради собственическото чувство.

[Krasencety]

и аз го имам това чувство макар и може би в не толкова големи количества.. наранява най вече този, който го изпитва.. как да се справиш? Не знам.. търся отговор на същия въпрос.

[Lyubeto]

Случвало ми се е и ми се случва . Най - интересното наистина както казваш е ,че не ги искам за нищо друго освен за приятели , а и не ги харесвам по друг начин . Просто чувството, което пораждат в мен е опияняващо . Някак си ми харесва да виждам ,че не могат без мен, но знаят ,че никога няма да ме имат .Което от една страна ги наранява , а аз започвам да ги съжалявам . Съвеста в мене се обажда , но на другия ден чувството отново ме завладява.

[dunce]

jghgh не знам какво е това самочувствие до небесата, но всичко се връща и някой ден ще те преебат много лошо и ще ти дойде акъла в главата.. и не знам в какви филми се вкарвате, всички ви били принадлежали, те тия дето ви ходят по гъзовете тр да са ебахти загубените.

[umri]

Случвало ми се е, че и по-фрапантни ситуации.

Най - тъпото е, че аз де факто не ги искам, просто имам нужда да чувствам, че някой ми е подвластен. (Може би е, защото дълбоко в себе си вярвам, че съм наистина прекалено прекрасна за да може да ми се устои Laughing )

В това не намирам нищо странно, може би защото ми е близко.
От позицията на "нормален човек" обаче, доколкото има такива по тая земя, това не е никак добро, нито е нормално. Дори е тревожно.

Ама какво да се правим, собственички сме. Имаме си обаче едно оправдание, което в известна степен си е почти алиби. Надали бихме предявявали претенции за собственост към алфа-индивиди, които ни респектират и ни карат да им ходим след гъза.
Лично аз на такива мога само да им въздишам и да им се кланям, но уви, малко са за мен, останалите искам да са под чехъла и мачкането : | Дори да не ги харесвам! В известен смисъл, дори мисля че си го заслужават...


Но ти не се бой за себе си ;] Аз съм милиарди пъти по-зле що се отнася до това как искам хората да ми принадлежат и т.н. Когато стане фикс-идея почва да боли. Зат'ва не се занимавам с връзки. Просто ми е ясно, че това моето не е нормално и няма смисъл да тормозя хората, а също и себе си

*Не че не е любов (когато наистина обичам приятеля), но ревността, граничеща с претенции за собственост, е отровна. Наранява мен, наранява и човека.


**Иначе и на мен доскоро ми се случи да искам човек, който дори ми е ... уф, абе не знам, недотам приятен, да ми принадлежи. Може би защото сам ми се сложи в краката и т.н., и ми харесваше как ме обича и исках да си го задържа (маниакално, нали .. ужасно е!), но така и не оправдах желанията му за връзка. Залъгвах го с някво приятелство, при тва неискрено. И то всичко заради собственическото чувство.

Бахти говедото. Поне си признаваш.

Бил съм за кратко жертва на подобно нещо, но като усетих, че ме разиграва и скоро няма да ми лапа, обърнах играта и прекратих контактите или поне се дистанцирах и забравих. Лошо е обаче, ако човек се влюби, щото тогава ей такива, като това цитираното по-горе могат да ти ебат майката.

[m1nik]

хормони [.]

[stupid0boy]

хормони [.]

Ако сега усещаш чуството, че искаш някой да ти ходи по свирката, после ще изпитваш нужда и някой да те... Е бне....

[Lyubeto]

Ебването няма нищо общо в случая ...

[Hilary_]

Хубавото е поне, че осъзнаваш какво се случва ..

иначе .. случвало ми се е за момент да проявя такова желание, но в следващия се осъзнавам, че няма смисъл от това, след като не ги искам за нещо повече от познати ..
Как се изкоренява? Трудно ще да е .. все пак всеки гледа своите облаги, а в твоя случай ако се откажеш не си на оферта, но все пак се опитай да помислиш и за тези около теб ..

[Priceless]

Случвало ми се е, че и по-фрапантни ситуации.

Най - тъпото е, че аз де факто не ги искам, просто имам нужда да чувствам, че някой ми е подвластен. (Може би е, защото дълбоко в себе си вярвам, че съм наистина прекалено прекрасна за да може да ми се устои Laughing )

В това не намирам нищо странно, може би защото ми е близко.
От позицията на "нормален човек" обаче, доколкото има такива по тая земя, това не е никак добро, нито е нормално. Дори е тревожно.

Ама какво да се правим, собственички сме. Имаме си обаче едно оправдание, което в известна степен си е почти алиби. Надали бихме предявявали претенции за собственост към алфа-индивиди, които ни респектират и ни карат да им ходим след гъза.
Лично аз на такива мога само да им въздишам и да им се кланям, но уви, малко са за мен, останалите искам да са под чехъла и мачкането : | Дори да не ги харесвам! В известен смисъл, дори мисля че си го заслужават...


Но ти не се бой за себе си ;] Аз съм милиарди пъти по-зле що се отнася до това как искам хората да ми принадлежат и т.н. Когато стане фикс-идея почва да боли. Зат'ва не се занимавам с връзки. Просто ми е ясно, че това моето не е нормално и няма смисъл да тормозя хората, а също и себе си

*Не че не е любов (когато наистина обичам приятеля), но ревността, граничеща с претенции за собственост, е отровна. Наранява мен, наранява и човека.


**Иначе и на мен доскоро ми се случи да искам човек, който дори ми е ... уф, абе не знам, недотам приятен, да ми принадлежи. Може би защото сам ми се сложи в краката и т.н., и ми харесваше как ме обича и исках да си го задържа (маниакално, нали .. ужасно е!), но така и не оправдах желанията му за връзка. Залъгвах го с някво приятелство, при тва неискрено. И то всичко заради собственическото чувство.

Същото говедо съм и аз.

[gir]

Случвало ми се е, че и по-фрапантни ситуации.

Най - тъпото е, че аз де факто не ги искам, просто имам нужда да чувствам, че някой ми е подвластен. (Може би е, защото дълбоко в себе си вярвам, че съм наистина прекалено прекрасна за да може да ми се устои Laughing )

В това не намирам нищо странно, може би защото ми е близко.
От позицията на "нормален човек" обаче, доколкото има такива по тая земя, това не е никак добро, нито е нормално. Дори е тревожно.

Ама какво да се правим, собственички сме. Имаме си обаче едно оправдание, което в известна степен си е почти алиби. Надали бихме предявявали претенции за собственост към алфа-индивиди, които ни респектират и ни карат да им ходим след гъза.
Лично аз на такива мога само да им въздишам и да им се кланям, но уви, малко са за мен, останалите искам да са под чехъла и мачкането : | Дори да не ги харесвам! В известен смисъл, дори мисля че си го заслужават...


Но ти не се бой за себе си ;] Аз съм милиарди пъти по-зле що се отнася до това как искам хората да ми принадлежат и т.н. Когато стане фикс-идея почва да боли. Зат'ва не се занимавам с връзки. Просто ми е ясно, че това моето не е нормално и няма смисъл да тормозя хората, а също и себе си

*Не че не е любов (когато наистина обичам приятеля), но ревността, граничеща с претенции за собственост, е отровна. Наранява мен, наранява и човека.


**Иначе и на мен доскоро ми се случи да искам човек, който дори ми е ... уф, абе не знам, недотам приятен, да ми принадлежи. Може би защото сам ми се сложи в краката и т.н., и ми харесваше как ме обича и исках да си го задържа (маниакално, нали .. ужасно е!), но така и не оправдах желанията му за връзка. Залъгвах го с някво приятелство, при тва неискрено. И то всичко заради собственическото чувство.

Същото говедо съм и аз.

Не сте говеда. Това си е част от природата. Много ясно, че ще предпочиташ да ИМАШ, а не да НЯМАШ: пари, контрол, любов...
Адлер ги е писал тези неща...

[umri]

То хубаво да имаш, ама когато нещастниците, които са ти подвластни се надяват на нещо с малката надежда, че ще го получат, тогава става гадно. После ревете, че ние сме били говеда, че сме ви ебали и после бягаме. Като се замисли човек по-добре това, отколкото ващо.

Искам едно нещо да приемете като аксиома: Приятелство между жена и мъж НИКОГА при НИКАКВИ обстоятелства не може да има. Единственият вариант е да се чукат.

[gir]

То хубаво да имаш, ама когато нещастниците, които са ти подвластни се надяват на нещо с малката надежда, че ще го получат, тогава става гадно. После ревете, че ние сме били говеда, че сме ви е**ли и после бягаме. Като се замисли човек по-добре това, отколкото ващо.

Искам едно нещо да приемете като аксиома: Приятелство между жена и мъж НИКОГА при НИКАКВИ обстоятелства не може да има. Единственият вариант е да се чукат.

Това за даването на напразни надежди е гадно, но е отделен въпрос. Лошото е, че момчетата често се САМОНАВИВАТ и приемат и една обикновена усмивка за "явен знак, че си пада по мене!"
Много мило, че се обръщаш към мен като към момиче , ама аз не съм. Сигурно си се объркал, щото 1 път ти писах, че на снимката си с добра външност и няма как да си имаш проблеми с харесването при повечето момичета.
За "ебнало и избягало", както писа едно момиче - то това не е приоритет само на момчетата. С еманципацията на жените все по-често се случва някоя да се "изчеше" с тебе и после да те зареже без да й дреме ти имаш ли чувства към нея или не.
Аз пък съм имал приятелства между жени и мен. Що да не може? Колежки, съученички, съседки...Повечето омъжени или с гаджета. Какво ме интересува пола, ако е добра за приятел?
И не - не мисля, че чукането е единствен вариант. Една жена може ДАЖЕ ДА ТИ Е НАЧАЛНИК...

[umri]

То хубаво да имаш, ама когато нещастниците, които са ти подвластни се надяват на нещо с малката надежда, че ще го получат, тогава става гадно. После ревете, че ние сме били говеда, че сме ви е**ли и после бягаме. Като се замисли човек по-добре това, отколкото ващо.

Искам едно нещо да приемете като аксиома: Приятелство между жена и мъж НИКОГА при НИКАКВИ обстоятелства не може да има. Единственият вариант е да се чукат.

Това за даването на напразни надежди е гадно, но е отделен въпрос. Лошото е, че момчетата често се САМОНАВИВАТ и приемат и една обикновена усмивка за "явен знак, че си пада по мене!"
Много мило, че се обръщаш към мен като към момиче , ама аз не съм. Сигурно си се объркал, щото 1 път ти писах, че на снимката си с добра външност и няма как да си имаш проблеми с харесването при повечето момичета.
За "ебнало и избягало", както писа едно момиче - то това не е приоритет само на момчетата. С еманципацията на жените все по-често се случва някоя да се "изчеше" с тебе и после да те зареже без да й дреме ти имаш ли чувства към нея или не.
Аз пък съм имал приятелства между жени и мен. Що да не може? Колежки, съученички, съседки...Повечето омъжени или с гаджета. Какво ме интересува пола, ако е добра за приятел?
И не - не мисля, че чукането е единствен вариант. Една жена може ДАЖЕ ДА ТИ Е НАЧАЛНИК...

Не съм си качвал снимки тук. Сигурно си се объркал. Говорех не конкретно към теб, а като цяло за тези типажи. От тази гледна точка и аз имам наистина доста приятелки, но има някаква граница. Не е истинско приятелство, а по-скоро рядко излизане споделяне и вършене на услуги, събиране по партита, дискотеки и тн. Това е друго.

[dunce]

То хубаво да имаш, ама когато нещастниците, които са ти подвластни се надяват на нещо с малката надежда, че ще го получат, тогава става гадно. После ревете, че ние сме били говеда, че сме ви е**ли и после бягаме. Като се замисли човек по-добре това, отколкото ващо.

Искам едно нещо да приемете като аксиома: Приятелство между жена и мъж НИКОГА при НИКАКВИ обстоятелства не може да има. Единственият вариант е да се чукат.

Това за даването на напразни надежди е гадно, но е отделен въпрос. Лошото е, че момчетата често се САМОНАВИВАТ и приемат и една обикновена усмивка за "явен знак, че си пада по мене!"
Много мило, че се обръщаш към мен като към момиче , ама аз не съм. Сигурно си се объркал, щото 1 път ти писах, че на снимката си с добра външност и няма как да си имаш проблеми с харесването при повечето момичета.
За "ебнало и избягало", както писа едно момиче - то това не е приоритет само на момчетата. С еманципацията на жените все по-често се случва някоя да се "изчеше" с тебе и после да те зареже без да й дреме ти имаш ли чувства към нея или не.
Аз пък съм имал приятелства между жени и мен. Що да не може? Колежки, съученички, съседки...Повечето омъжени или с гаджета. Какво ме интересува пола, ако е добра за приятел?
И не - не мисля, че чукането е единствен вариант. Една жена може ДАЖЕ ДА ТИ Е НАЧАЛНИК...

А замислял ли си се, че момичето срещу теб все пак те харесва? Без да си разбрал, защото и аз преди време си мислех, че с едно момиче сме просто добри приятели, но се оказа по-късно, че ме е харесвала, нещо, което много ме учуди, поне по никакъв начин не го беше показвала. Освен това ти говориш за колежки, съученички, съседки.. А umri има предвид, че не може момиче и момче да се сближат много и да споделят без единия да започне да изпитва нещо към другия.

[gir]

То хубаво да имаш, ама когато нещастниците, които са ти подвластни се надяват на нещо с малката надежда, че ще го получат, тогава става гадно. После ревете, че ние сме били говеда, че сме ви е**ли и после бягаме. Като се замисли човек по-добре това, отколкото ващо.

Искам едно нещо да приемете като аксиома: Приятелство между жена и мъж НИКОГА при НИКАКВИ обстоятелства не може да има. Единственият вариант е да се чукат.

Това за даването на напразни надежди е гадно, но е отделен въпрос. Лошото е, че момчетата често се САМОНАВИВАТ и приемат и една обикновена усмивка за "явен знак, че си пада по мене!"
Много мило, че се обръщаш към мен като към момиче , ама аз не съм. Сигурно си се объркал, щото 1 път ти писах, че на снимката си с добра външност и няма как да си имаш проблеми с харесването при повечето момичета.
За "ебнало и избягало", както писа едно момиче - то това не е приоритет само на момчетата. С еманципацията на жените все по-често се случва някоя да се "изчеше" с тебе и после да те зареже без да й дреме ти имаш ли чувства към нея или не.
Аз пък съм имал приятелства между жени и мен. Що да не може? Колежки, съученички, съседки...Повечето омъжени или с гаджета. Какво ме интересува пола, ако е добра за приятел?
И не - не мисля, че чукането е единствен вариант. Една жена може ДАЖЕ ДА ТИ Е НАЧАЛНИК...

Не съм си качвал снимки тук. Сигурно си се объркал. Говорех не конкретно към теб, а като цяло за тези типажи. От тази гледна точка и аз имам наистина доста приятелки, но има някаква граница. Не е истинско приятелство, а по-скоро рядко излизане споделяне и вършене на услуги, събиране по партита, дискотеки и тн. Това е друго.

Не съм се объркал, ама си мислех, че на аватара ти онзи спортист по бойни изкуства си ти. Просто напоследък ги има много,както писах, и не съм запознат в всичките. Познавам само по-известни като Брок Леснар.
Добре, не отричам опита ти и му вярвам. Не отричам и, че може повечето момчета и момичета да не постигат истинско приятелство. Но, аз лично, съм имал по-добри приятелики-момичета, отколкото момчета (ама чисти приятелки, без прятелски секс и др. междуполови игри, щото и това се е случвало няколко пъти), та твърдя, че Е ВЪЗМОЖНО,макар да не мисля, че е често-срещано.

[gir]

То хубаво да имаш, ама когато нещастниците, които са ти подвластни се надяват на нещо с малката надежда, че ще го получат, тогава става гадно. После ревете, че ние сме били говеда, че сме ви е**ли и после бягаме. Като се замисли човек по-добре това, отколкото ващо.

Искам едно нещо да приемете като аксиома: Приятелство между жена и мъж НИКОГА при НИКАКВИ обстоятелства не може да има. Единственият вариант е да се чукат.

Това за даването на напразни надежди е гадно, но е отделен въпрос. Лошото е, че момчетата често се САМОНАВИВАТ и приемат и една обикновена усмивка за "явен знак, че си пада по мене!"
Много мило, че се обръщаш към мен като към момиче , ама аз не съм. Сигурно си се объркал, щото 1 път ти писах, че на снимката си с добра външност и няма как да си имаш проблеми с харесването при повечето момичета.
За "ебнало и избягало", както писа едно момиче - то това не е приоритет само на момчетата. С еманципацията на жените все по-често се случва някоя да се "изчеше" с тебе и после да те зареже без да й дреме ти имаш ли чувства към нея или не.
Аз пък съм имал приятелства между жени и мен. Що да не може? Колежки, съученички, съседки...Повечето омъжени или с гаджета. Какво ме интересува пола, ако е добра за приятел?
И не - не мисля, че чукането е единствен вариант. Една жена може ДАЖЕ ДА ТИ Е НАЧАЛНИК...

А замислял ли си се, че момичето срещу теб все пак те харесва? Без да си разбрал, защото и аз преди време си мислех, че с едно момиче сме просто добри приятели, но се оказа по-късно, че ме е харесвала, нещо, което много ме учуди, поне по никакъв начин не го беше показвала. Освен това ти говориш за колежки, съученички, съседки.. А umri има предвид, че не може момиче и момче да се сближат много и да споделят без единия да започне да изпитва нещо към другия.

Батка, ако не се харесвате като външност и/или като чар...няма как да стане работата и си остава едно приятелско чувство. Просто, представи си, тя прилича на носорог и крокодил взети заедно, а ти й изглеждаш като братовчед на вампир и брат на върколак...Ми може да сте си чисти приятели

[babity]

Сигурно им е гадно на обектите на моите чувства, но какво да се прави. Дори фактът, че доскоро бях нечия собственост не ме кара да ги съжалявам. Чувствам такава нужда и това е. По природа не съм жесток човек, надали ще има други наранени накрая освен мен.

[umri]

Не съм се объркал, ама си мислех, че на аватара ти онзи спортист по бойни изкуства си ти. Просто напоследък ги има много,както писах, и не съм запознат в всичките. Познавам само по-известни като Брок Леснар.
Добре, не отричам опита ти и му вярвам. Не отричам и, че може повечето момчета и момичета да не постигат истинско приятелство. Но, аз лично, съм имал по-добри приятелики-момичета, отколкото момчета (ама чисти приятелки, без прятелски секс и др. междуполови игри, щото и това се е случвало няколко пъти), та твърдя, че Е ВЪЗМОЖНО,макар да не мисля, че е често-срещано.

Това е Badr Hari. Имам известна прилика с него и тренирам същия спорт, но не съм аз.

[babity]

Снощи се видях с НЕГО и... майк пак съм back in the game със собственическите чувства. Хубавото е, че тоя път грам не ме е*е и ш' си правя к'вот' си искам.