- Какъв е тоя бе, маме?
- Ами... таковата
- Какво?
- Еее, таковата, бе... гадже ми е.
- Къде се запознахте?
- Ами... в мирк.

Много нелепо звучи самото обяснение на това, къде сте се запознали, може и това да я е спряло. Виж, ако девойката имаше желание да е с теб, надали щеше да й пука за мнението на майка й. Именно, защото при деца с такива строги родители, все някога и отнякъде избива всичко. Майка й е била донякъде правилния човек, зад когото да се покрие.
А цялата ти работа с това звънене на родителки, разправяне на разни неща и търсене на сметка защо мисленето им е такова, е била абсолютно излишна, защото ти си бил никой. Разбираш ли, няма как един ден от нищото да звъниш на жената при положение, че тя даже и не те знае, че съществуваш, и да започнеш да й търсиш сметка защо мислела така и да й разправяш какъв си на дъщеря й. Тя самата, ако е имала желание, е щяла да сподели на майка си, на баща си, на баба си или на някой друг.
Мал шанс. И двамата не сте (били) дорасли за връзка. Липса на компромиси, голямо разстояние(пък вие сте били малки и неспособни да водите такава връзка, ако изобщо може да се нарече така), постоянно подчертаване от страна на единия във връзката как той прави всичко, пък другия си клати краката и всякакви такива. Загуба на време, ако питаш мен.

ЕДИТ:
Гледам и псуваш, явно си отворена.


Толкова от мен за днес. Лека вечер!