Напълно нормално е. След време розовото перде пада и започваш да виждаш половинката такъв какъвто е с всичките му малки/големи недостатъци. Ако наистина се обичате толкова, колкото твърдиш не би ви било трудно да преодолеете тези различия, или поне да не ги превръщате във вселенски проблеми.
Мога да ти дам едно трикче, което поне при мен помага. Всеки път когато те издразни с нещо, преди да се размрънкаш и да изсипеш 3 тона огън и жупел отгоре му, се замисли дали това което е/не е направил е действително тооооолкова лошо, колкото ти го изкарваш. И при следващата му "непростима" грешка се опитай да се сетиш за твоите собствени грешки, които той търпи. Ако все пак решиш, че си е заслужил конското не повишавай тон, защото за мъжете това е знак да минат в отбранителна позиция и той веднага ще започне да те упреква за нещо, което ти си направила и ето ви скандал.