Хм,колко ви е разликата?3 години?Не е много,но за тях още си им малка.Примерно майка ми чак сега осъзнава,че съм пораснала повечко,след като си намерих приятел от моя глад,с който се виждаме постоянно.Тя знае,че квото и да ми каже,квото и да забрани няма значение,защото мога да се виждам с него,когато си поискам и съм й го казала.
Та мисълта ми беше,че трябва да оставиш родителите ти да свикнат с мисълта,че и ти имаш личен живот.Винаги първото нещо,което родителите си мислят за детето си,когато си има гадже е дали ще се прави секс и дали на отрочето му е още рано.На мен постоянно ми го повтарят и едва ли някога ше спрат макар че аз не водя истински полов живот,демек девствена съм си.Тааа...просто им кажи,че ти няма да спреш да се виждаш с него само,защото на тях не им харесва.Обикновено родителите имат право и се опитват да направят най-доброто за теб,но по-добре ти сама да се убедиш,че той не е за теб,от колкото те да ти забраняват и ти да не виждаш,че правиш грешка.
Аз съм против възпитателния метод на забраната.За мен тва не е възпитание.
Кажи им,че ако ти забраняват ти пак ше си излизаш с него,няма как да те следят постоянно и за тва по-добре да те оставят сама да си решиш.
Само имай предвид,че момчетата на 16-18 и нагоре искат много повече от разхождане в парка,явно и за тва родителите ти не са съгласни за него.