Пак за втората тема:

ЩАСТИЕТО.
Есе

Всеки от нас започва своя ден с надежда. Надежда, че този ден ще бъде по-добър от предходния. Надежда, че една по една трудностите ще изчезват. И всеки ден, всеки един от нас се бори, опитвайки се да намери своето щастие. ... а то сякаш никога не е достатъчно. Въпросът е кога човек е истински щастлив?
Виждам как хората около мен си поставят цели. В един определен период, докато ги постигнат, те са всичко за тях. Всички те мислят, че това е най-важното нещо и когато го постигнат ще си починат и ще се радват на успеха дълго време. Постигат го и много бързо забравят колко ценно е то за тях и започват щура борба към следващиат „най-щастлив” момент в живота си. И така до безкрая. Подсъзнателната ненаситност ги води в търсене на голямото щастие, а нещата около тях – семейство, приятели, любов са просто даденост и част от ежедневието.
Все повече неща се случват около нас, а ние все по-малко споделяме с близките си. Много малко са хората, които могат да отидат при някого от своето семейство, да седнат срещу него и да кажат „имам проблем, харесвам един човек и не знам какво да правя”. Това е много жалко. Ние се доверяваме на хора, които смятаме за много близки, често пъти хора които нямат богат житейски опит. Отиваме при тях, казваме си каквото ни тревожи и очакваме да ни кажат как да живеем по точно определена рецепта. И те го правят. Всеки мисли, че знае как другия трябва да е щастлив, но не съзнава, че самият той не е. И след като свърши с наставленията отива при трети човек та евентуално той да му каже неговата рецепта за живеене. Колко е жалко, че само другите знаят как НИЕ трябва да живеем.
Единственото нещо, което човек може да направи когато някой му споделя силно лични неща е да му зададе въпросите които той сам не би си задал, защото не му е изгодно да си отговори или тези които не очаква че ще му бъдат зададени. Другите не могат да ни кажат как да живеем, те могат само да ни помагат да си отговорим на въпросите които сами си задаваме или да си зададем тези въпроси които не бихме си задали сами.
Ето защо щастието е много относително. Ако в момент когато си тъжен изброиш всички неща за които живееш. Ако поне за миг се замислиш колко по-лошо може да е всичко, ще осъзнаеш колко голям щастливец си. Когато си тъжен е достатъчно да преброиш онези неща, които дават смисъл на живота ти, а не си купил с пари.Тогава ще усетиш колко много щастие има около теб. Защото щастието не е в това, което имаш, а в това, на което се радваш..