За първата тема:

“Око за око зъб за зъб”
есе

Първо да си помислим всички заедно сляп ли е света или всевиждащ.Същия
този свят който дълги години ни държи на гърба си и трае цялата човешка
глупост, същия този свят , който ни осигурява пример за подражание и ни
дава още с раждането ни правя път , който трябва да следваме.Сами си
помислете един сляп свят може ли да направи това , дали ако беше сляп
нямаше всички да изпопадаме ,като круши от него.Несъмнено светът е
всевиждащ , но повечето хора които живеят в него са слепци.Слепци на
светло , слепци които виждат “всичко,но не и очевидното”(о.Wilde). А защо
ослепяват повечето хора? Нали те се раждат виждащи и чуващи. Според мен
отговорът на този въпрос е “злото” , то заобикаля всекидневния ни живот и
ако му позволим да дойде при нас и го приютим в нас и му дадем подслон в
душата си,то скоро ще ни погуби.Не трябва да обръщаме внимание на
изкушенията , които ни дава злото, трябва да помислим над предимствата ,
които ни дава доброто и да му се отблагодарим, като не му изменим.Злото
изкривява погледа на човек за света и той започва да мисли и вижда нещата
такива каквито не са. Ако продължава да държи злобата и злото в себе си от
илюзиите които вижда, човек би ослепял.Злото ни оковава в тежки вериги,
заключва ни с огромен катинар,чиито ключ е само в доброто.То (доброто) ги би
отключило само ако го помолим и му служим вярно. Не твърдя , че винаги
трябва да сме добри, първо това е невъзможно,защото светът е съвършен ,
но човекът не. Едно от качествата на човек е да греши , но ако той се замисли
малко , постепенно ще забелязва грешките си, защото светът му ги
показва.Ако той си отвори очите за тях , те няма да го заслепят, напротивще
му отворят очите за света и той ще го вижда такъв какъвто е,а не такъв
какъвто той иска да бъде.Светът никога не е бил сляп и не би ослепял,
самият човек ослепява и става глух за света.Дори понякога сами си вадим
очите, за да не го виждаме такъв какъвто е.
И така ако ние отговорим на злото със зло,рано или късно отново отговорът ще е
зло.Така ние ще ослепяване, не самия свят ,а ние бихме ослепели за света и неговата
правилна догма.Ако всички се пригодим към “всевиждащия свят”, то ние не бихме
ослепели,само от време на време заслепени , но не и ослепени.Заслепени от време на
време , понеже както казах , човек има качество заложено в себе си да греши
понякога.Той трябва да се старае максимално да ограничи тези грешки.Нека разгледаме
света като човек, отделна личност и персона.То тогава се би родил съвършения
човек.Търпимост , любов,доброта, това биха станали отличителни качества за този
човек,той не би ги забравил никога. Никога е думата която отличава неговата
съвършеност,тя е характерна само за него.Светът ни търпи вижда и чува всичките ни
грешки. Войни , дори най-обикновени спорове , убийства и всякакви жестокости, той
ги е виждал, вижда ги и ще продължи да ги вижда. Ако има такъв човек , който да види
всичко това , то той би имал най-трагичния живот.Аз мисля , че хората не бива да
следват максимата око за око зъб за зъб , понеже това със сигурност би се понравило на
злото и рано или късно то би ни ослепило и ние бихме останали слепи за този хубав
савършен свят , не бихме могли да видим всичките му прекрасни и красиви тайни,
които той ни предоставя всеки ден.Ако всеки малко се замисли , той би видял грешките
си в ежедневието.Светът ни ги показва стига да може да не сме слепи за тях и да ги
виждаме.