Незам за къде е темата..Дори низнам защо пиша..И без това аз съм си виновна...Незнам дали има други, които имат такъв проблем..и все пак от това мога само да губя..Заради моята ревност ще изгубя най-ценния човек в живота ми..а дори незнам как да постъпя..правя опити да се променя, но сякаш без особен резултат..И всеки път когато преглътна нещо той сякаш не вижда болката в очите ми..А го обичам толкова много..
Загубих много заради него и някакси продължавам да вярвам, че той е целият ми свят..просто защото всеки един изминал момент с него остава неповторим..както и да му говоря в повечето случеи просто не ми вярва и смята, че това, което казвам/пиша са простотии, но неосъзнава, че съм искренна когато му казвам, че го обичам, давам си и живота само, за да спечеля доверието му напълно.. Вече незнам на къде да се обърна..с кой да поговоря.. И кой подяволите би ме разбрал..Давам всичко за да усетя прегрътката му..поне тогава се чувствам сигурна и спокойна и макар и за миг - спирам да мисля..Рано или късно можеби ще прочете темата..и все пак искам да знае колко много го обичам..и колко много ме е страх да не го загубя..

п.с: за тези, които са прочели темата, благодаря
п.с: 2 исках порсто да споделя..