Той обръща достатъчно внимание на думите ми, но когато се скараме и аз си излея сърцето..и..все едно се мазня, а аз казвам истината...(според мен той така разсъждава)
Не мога да пиша по-подробно не защото не ми се отдава винаги разтягам лукуми..просто нещаща са много сложни..Преживели сме толкова много..
И може би почти всеки изминал ден се намира някой който да ми внушава-говори глупости за това дали е за мен или не е. Някои дори не му ги казвам, за да не се дразни.
Виждам, че ревността ми го задушава, за което се мразя опитвам се да се отдръпна леко да не съм такава..но ми трябва време. А наистина много го обичам, страх ме е да не го изгубя, който каквото и да твърти, той за мен е всичко.