С приятелят ми ходиме близо седем месеца. Напоследък се караме на три, четири дни задължително... Повода е винаги един и същ, кога да намираме време да се виждаме. Той работи и в момента е по цял ден на работа, ако аз не отида при него, той няма да намери време... Дразня се също, че досега той не е пожелал да ме вземе от училище, предпочита да е пред компютъра или с приятелите си. Казва , че нищо няма да стане, ако един ден не се видим. Да, това е така и аз го знам, но проблема не е там... Ние живеем в един квартал блок до блок и компанийте ни са заедно, виждаме се на площадката. До сега сме излизали двамата сами 2 пъти и то единият път по моя инициатива. Нашите са либерални и разрешават той да преспива в къщи. Преди искаше да идва всяка вечер, сега два пъти в седмицата, имайки пред вид, че това е времето в което можем да сме сами на мен не ми е достатъчно. Наскоро си пусна интернет и предпочита да си играе игричките в тях... Снощи ми каза, че му писнало да се цупя и да ходи след мен. Твърди, че ме обича... и че аз съм живота му... Иска ми се да направи нещо импулсивно, да ми покаже, че държи на мен, да усетя , че му е приятно и иска да е с мен... Дразня се, че прави нещата общо взето , както на него му е приятно и му изнася. А аз искам да имам опора до себе си, някои които да може да ме разбере и да вникне в душата ми. Лошото е че аз го обичам , иначе до сега ... Питам се дали не съм му омръзнала или по скоро така му изнася и му е удобно... Само да кажа, че той ми е първият, както и аз на него. Аз съм на 16, той на 20, ако това има значение. В момента съм доста обърката...