Знам че когато някой да каже че мрази някой от дъното на душата си той преувеличава или е просто ефектиран от някаква случка в повечето случай.Само че при мен е различно единственият човек който мразя до мозъка на костите си е баща ми.Наще са разведени имам и брат и двамата сме при майка ни.Никога не съм предполагал че ще мразя до такава степен някой камоли собственият си баща от както се помня не сам видял нищо хубаво от него проиграваше парите на комар после започна да пие от малак се научих да познавам когато видя някои пиинал леко че е пил също така ни и биеше за какво ли е случвало се е да отивам на училище със синьо око или сцепена устна.Попринцип като ми кажат че на някой му се е случило нещо ми става малко гадно но за него дори да ми кажат че е умрял въобще няма да ми пука.Веднъж бяхме седнали с леля ми и майка ми в едно кафе имах във мен джобно ножче пеперуда доиде баща ми и почна да псува да се заяжда и да тръгва да налита на бой ножа ми беше отворен и го държах в ръкава вярвайте ми ако не беше майка ми нямаше да ми мигне окото щях да го лежа ако трябва това нещо от доста време така ми тежи и просто реших да го споделя благодаря че прочетохте това и да знам имам правописни грешки и за нищо я нямам пунктуацията не е нужно да ми казвате