мръсни номера между индивиди

[poisonfreak]

от различен или от еднакъв пол...преди отново да ме отрежете като ми давате съвети да си пускам теми в Кофата ето ви нещо за храносмилане...та ето един добър момент да си признаете за някои подлости които любовта ви е подтикнала да извършите...
изневярата също се брои...

[totalmk]

a ?

[poisonfreak]

anyway

[Moonstalker]

Всичко разбрах...

[tanch3t093]

[sweetyytweety]

хах още "по-ясно" го напиши... нищо не ти разбрах само с глупости пълниш форума научи се да се изказваш като хората дет се вика

[justonegirlwithonehope]

[Priceless]

Аз пък разбрах. Ама ме е срам да кажа.

[YouDontKnowMe]

На бившия съм изневерявала десетки пъти . Успоредно с връзката ни имах още 4 (без еднократните и т.н.), в различни периоди. И на всичкито отгоре непрекъсното му крещях , правех го на две стотинки за всичко , не му давах да гъкне, беше като кученце. Нямаше й идея какво правя зад гърба му и заради това кротуваше. Много съм го лъгала - лъгах го, че го обичам, че не съм му изневерявала. Той ми разказваше как един ден иска да заживеем заедно, как иска да съм му съпруга . Той беше със 7 години по-голям от мен. А знаех, че връзката ни няма да просъществува дълго и го лъгах, че и аз искам същото.
Винаги вината прехвърлях върхо него. И аз да бях виновна- пак му извеждах хилядите причини , поради които съм го направила и как той ме е подтикнал несъзнателно към това. Не можеше и дума да ми каже. За нищо.
Изневерите ми провалиха връзката ни. Защото аз бях гузна, и исках и него да го хвана, че нещо ме е измамил, че нещо ме е излъгал ...
Намерих му всичките пароли в скайп, следях го какво си пише... Имаше един флирт - изкарах му го през носа ... Година и половина съм го мъчела заради него ^
Лъжеше една негова приятелка (не се познаваха лично) за това кой е , къде живее и т.н. Всъщност споделяше своите мечти с нея по този начин... Толкова ми беше жал за него , бях готова да си замълча. Но като видях, че лъгал за мен - че съм на 21 , и много глупости ... реших , че няма да стане и се свързах с въпросната жена . Разказа й всичко . Той се засрами и я блокна. После ми беше скучно и й влязох в скайпа и почнах да гавря нея. Оказа се, че даже семеен скандал съм устроила и съм ускорила развода й с мъжа й , защото тя мислеше, че той й прави номера в скайпа .
Защо беше всичко това ? ^ Защото той беше на 20 , а аз на 13. Всичко беше по вода, и тон не му бях повишавала.Той не можеше да говори правилен български, не знаеше къде се намира.Толкова проблеми имах с него. Искаше да се самоубива няколко пъти, защото ме ядосваше - "аз не ти трябвам, трябва да ме оттървеш от себе си" , защото си забравих веднъж телефона и не вдигнах , защото правихме секс, и двамта бяхме девствени, но той, смотаняка - "няма кръв, не си девствена" ... Такъв скандал имахме, толкова рев ударих ... Тогава не крещях ... На другия ден дойде с букети за мен и майка ми , защото и нея намесих. Мен не искаше да ме чуе.
Аз за него бях малкото му сладко момиченце, колкото и да острумничех , колкото и да слагах на място приятелите му , когато се зараждаше някаквъ спор на масата - той пак имаше разни идоли - еди кой си , защото сампостигна еди какво си и еди какво си и т.н.
Мен не ме виждаше така. Колкото и да се доказвах. Макар, че през цялата ни връзка аз бях най-важна за него.
Както и да е , много се амбицирах да му покажа как стоят нещата. И за 6-7 месеца се разбра кой командва. Особено , след като ме предаде. Не беше просто флирт, момиче ме плюе пред него , а той - нищо. Даже по скайп си пишат как ще излязат и т.н.
Тогава просто ... На другия ден не стигна до изпитната зала Нямаше и да изкара изпита , та той не знае как се умножават многочлени , трябваше да го уча по нощите в колата и да му давам домашни.
Той беше едно емоционално неуравновесено момче. Много мило, възпитано, но неориентирано и мислеше доста по детски.
Та, много е забавно да си на 13-14 и да се грижиш за правилното емоционално размивите на 21-22 годишен мъж, защото родителите не са обърнали внимание.
Много беше забавно всеки път, когато някой го заяде аз да го убеждавам по 2 часа по телефона да не се бие, да не псува, да не си троши главата , да не се самоубива и т.н. Това се случваше всеки месец по 2-3 пъти задължително.
Само на мен смееше да сподели, аз го подкрепях , когато решеше да направи нещо полезно - да смени работата , да седне да учи , да се държи спокойно и т.н. Но когато решеше да прави простотии - трябваше да убивам цели нощи в опити за разубеждаване на един глупав инатлив човек да не прави глупости.

Накрая просто ми писна - аз бях дете , не той . Аз имах нужда от подкрепа - семейството ми е разбито - баща ми - алкохолик, майка ми -грижи се за всички , издържа всички+ за свекървата , тогава баща ми само се напиваше и го гонеха от работа, играеше всичко на хазарт. (на кратко казано . не ми се разказват ужасиите им.)В училище - направих глупавата грешка да предам приятелка и да спя с гаджето й - просто в този момент той беше единствения човек, който можеше да ми предложи нещо като спокойствие, който ме оцени, докато всички други изобщо не се сещаха за мен, даже майка ми се сърдеше, че я безпокоя, и с право.
Също така живеех с момиче, срещу което се водеше дело за побой.Тя беше психично болна за мен. Правеше ми проблеми в стаята , аз не можех да дишам от нея. Докато тя беше в стаята , аз се задушавах. Тормозеше ме.От хората "енергийни вампри" беше, не знам как да го обясня. За някакви магии ми разказваше, беше сектантка...
Трябваше едновременно да се боря с положението у нас , с училищните си проблеми, с уроците си , със съквартирантката ми, която ми отрови живота и с него ... Аз нямах място , където да отида и да се чувствам добре. Само майка ми ме разбираше.Но не исках да я притеснявам . Беше ужасно. Просто нямаше , къде да отида.
И пак трябваше да се грижа за психичното здраве на негово величество. Въпреки всичко.
Беше ми жал да го оставя. Но само го изтормозих повече.
Радвам се, че цялата тази история с проблемите си отиде. От 4 месеца вече съм като нова. Само , че нямам сили за нищо.

Сегашният ми приятел пак го правя луда калинка. Но той знае, че не е нарочно. И аз не искам да го правя. Но понякога не се издържа.
И той все пак ме обича И аз него.


Както и да е^
Съжалявам за изписаното. Дойде ми отвътре.

[Eclipsercho]

YouDontKnowMe от твоята стена ме заболяха очите

[nakafevooo]

Бой до припадък за теб тогава !

[JackSparrow]

[DqVoLsKoJeLaNiE]

На лагера метнах на една кифла банския на терасата на момчетата...(сутринта беше паникаа )
Бившия ми ме изнерви и го накарах пак да полудее по мен и след като почна да ми звъни връчих телефона на настоящия...
Всякакви номера сме си правили с настоящия ми...99,9% от тях-идиотски шеги

[NoShTnO_iZkUsHeNiE]

-Ами целувала съм се с друг пред очите на момчето...

-Давала съм на друг да ми вдига телефона...

-Разказвала съм на най-добрата ми приятелка пред бившия ми как съм прекарала с еди кой си или какви планове имам с някое друго момче...

-На един бивш..хм беше доста яко,разгорещихме се много,бяхме в нас,аз знаех,че си умира за това да спи с мен,беше готин пич,ама се имаше за плейбой и докато беше с мен го хванах с още две три,естествено не ми пречеше,аз бях с него само за забавление съблякох го,въразах му шалче на очите,събрах дрехите му,казах му,че след малко се връщам ,излязох от стаята,влязох в банята намокрих дрехите му с ледена вода и се върнах в стаята,охладих страстите,мятайки мокрите студени дрехи по него...

[Faces]

Само на бившата съм правил мръсотии и то след като скъсахме:
-тръгнах с бившата на сегашния и приятел
-почти не наебах пред очите и момичето което най много мрази
-целувах се с най добрата и приятелка
-правих секс с комшийката и
-излъгах я че искам да съм с нея спах с нея и после и казах че с кеф ще наблюдавам приятеля и с рога и я изгоних от нас
Не съжалявам за нищо отмъщението за мен е най сладкото нещо на света

[xPafx]

Любов,любов,бла ,бла,кофата,бла,бла,друго не разбрах от темата.

[peshost]

[mArMaLaDkA]

^ И на мен т'ва ми беше реакцията, честно. Егати злобните хора виреят у форОмо.

[T91]

На бившия съм изневерявала десетки пъти . Успоредно с връзката ни имах още 4 (без еднократните и т.н.), в различни периоди. И на всичкито отгоре непрекъсното му крещях , правех го на две стотинки за всичко , не му давах да гъкне, беше като кученце. Нямаше й идея какво правя зад гърба му и заради това кротуваше. Много съм го лъгала - лъгах го, че го обичам, че не съм му изневерявала. Той ми разказваше как един ден иска да заживеем заедно, как иска да съм му съпруга . Той беше със 7 години по-голям от мен. А знаех, че връзката ни няма да просъществува дълго и го лъгах, че и аз искам същото.
Винаги вината прехвърлях върхо него. И аз да бях виновна- пак му извеждах хилядите причини , поради които съм го направила и как той ме е подтикнал несъзнателно към това. Не можеше и дума да ми каже. За нищо.
Изневерите ми провалиха връзката ни. Защото аз бях гузна, и исках и него да го хвана, че нещо ме е измамил, че нещо ме е излъгал ...
Намерих му всичките пароли в скайп, следях го какво си пише... Имаше един флирт - изкарах му го през носа ... Година и половина съм го мъчела заради него ^
Лъжеше една негова приятелка (не се познаваха лично) за това кой е , къде живее и т.н. Всъщност споделяше своите мечти с нея по този начин... Толкова ми беше жал за него , бях готова да си замълча. Но като видях, че лъгал за мен - че съм на 21 , и много глупости ... реших , че няма да стане и се свързах с въпросната жена . Разказа й всичко . Той се засрами и я блокна. После ми беше скучно и й влязох в скайпа и почнах да гавря нея. Оказа се, че даже семеен скандал съм устроила и съм ускорила развода й с мъжа й , защото тя мислеше, че той й прави номера в скайпа .
Защо беше всичко това ? ^ Защото той беше на 20 , а аз на 13. Всичко беше по вода, и тон не му бях повишавала.Той не можеше да говори правилен български, не знаеше къде се намира.Толкова проблеми имах с него. Искаше да се самоубива няколко пъти, защото ме ядосваше - "аз не ти трябвам, трябва да ме оттървеш от себе си" , защото си забравих веднъж телефона и не вдигнах , защото правихме секс, и двамта бяхме девствени, но той, смотаняка - "няма кръв, не си девствена" ... Такъв скандал имахме, толкова рев ударих ... Тогава не крещях ... На другия ден дойде с букети за мен и майка ми , защото и нея намесих. Мен не искаше да ме чуе.
Аз за него бях малкото му сладко момиченце, колкото и да острумничех , колкото и да слагах на място приятелите му , когато се зараждаше някаквъ спор на масата - той пак имаше разни идоли - еди кой си , защото сампостигна еди какво си и еди какво си и т.н.
Мен не ме виждаше така. Колкото и да се доказвах. Макар, че през цялата ни връзка аз бях най-важна за него.
Както и да е , много се амбицирах да му покажа как стоят нещата. И за 6-7 месеца се разбра кой командва. Особено , след като ме предаде. Не беше просто флирт, момиче ме плюе пред него , а той - нищо. Даже по скайп си пишат как ще излязат и т.н.
Тогава просто ... На другия ден не стигна до изпитната зала Нямаше и да изкара изпита , та той не знае как се умножават многочлени , трябваше да го уча по нощите в колата и да му давам домашни.
Той беше едно емоционално неуравновесено момче. Много мило, възпитано, но неориентирано и мислеше доста по детски.
Та, много е забавно да си на 13-14 и да се грижиш за правилното емоционално размивите на 21-22 годишен мъж, защото родителите не са обърнали внимание.
Много беше забавно всеки път, когато някой го заяде аз да го убеждавам по 2 часа по телефона да не се бие, да не псува, да не си троши главата , да не се самоубива и т.н. Това се случваше всеки месец по 2-3 пъти задължително.
Само на мен смееше да сподели, аз го подкрепях , когато решеше да направи нещо полезно - да смени работата , да седне да учи , да се държи спокойно и т.н. Но когато решеше да прави простотии - трябваше да убивам цели нощи в опити за разубеждаване на един глупав инатлив човек да не прави глупости.

Накрая просто ми писна - аз бях дете , не той . Аз имах нужда от подкрепа - семейството ми е разбито - баща ми - алкохолик, майка ми -грижи се за всички , издържа всички+ за свекървата , тогава баща ми само се напиваше и го гонеха от работа, играеше всичко на хазарт. (на кратко казано . не ми се разказват ужасиите им.)В училище - направих глупавата грешка да предам приятелка и да спя с гаджето й - просто в този момент той беше единствения човек, който можеше да ми предложи нещо като спокойствие, който ме оцени, докато всички други изобщо не се сещаха за мен, даже майка ми се сърдеше, че я безпокоя, и с право.
Също така живеех с момиче, срещу което се водеше дело за побой.Тя беше психично болна за мен. Правеше ми проблеми в стаята , аз не можех да дишам от нея. Докато тя беше в стаята , аз се задушавах. Тормозеше ме.От хората "енергийни вампри" беше, не знам как да го обясня. За някакви магии ми разказваше, беше сектантка...
Трябваше едновременно да се боря с положението у нас , с училищните си проблеми, с уроците си , със съквартирантката ми, която ми отрови живота и с него ... Аз нямах място , където да отида и да се чувствам добре. Само майка ми ме разбираше.Но не исках да я притеснявам . Беше ужасно. Просто нямаше , къде да отида.
И пак трябваше да се грижа за психичното здраве на негово величество. Въпреки всичко.
Беше ми жал да го оставя. Но само го изтормозих повече.
Радвам се, че цялата тази история с проблемите си отиде. От 4 месеца вече съм като нова. Само , че нямам сили за нищо.

Сегашният ми приятел пак го правя луда калинка. Но той знае, че не е нарочно. И аз не искам да го правя. Но понякога не се издържа.
И той все пак ме обича И аз него.


Както и да е^
Съжалявам за изписаното. Дойде ми отвътре.

Колко жалко същество си ти ... От всичко написано , следва заключението ,че си леко момиче . Защо не излезнеш на магистралата да припечелваш ?

[mArMaLaDkA]

^Момичето е имало не лек живот(което пък от друга страна не служи за оправдание). Аз лично не можах даже да проумея напълно за какво иде-реч. Вярно, че като четох поста й преди няколко часа бях доста неадекватна, ама чак пък толкова ли? Първо му правела гадно, защото си го заслужавал, после пък не го заслужавал, не схванах всъщност. И все пак, има няк'ви моменти, в които изпитва съжаление, докато някои други... и все тая де, нито аз, нито ти можем да й бъдем съдници, 'щото най-малкото нещата надали са точно такива, каквито ги описва девойката.

Но няма как да не отсъдя, че просто ме изумява как някой може да насъбира толкова злоба в себе си и да я прилага върху някого... каквото и да ми се е случвало, колкото и ядосана да съм била, никога не съм позволявала омразата, отношенията в семейството ми, с приятелките ми да рефлектират по такъв пагубен начин върху любимите ми хора.

[YouDontKnowMe]

@Т91

^ Хубаво е , че има кой да ми оправи настроението ...

Нямам проблем с това някой да си избива комплексите във форума на мой гръб ...

Поне си признавам греховете ^ Ако си безгрешен - съди ме .

[justonegirlwithonehope]

@Т91

^ Хубаво е , че има кой да ми оправи настроението ...

Нямам проблем с това някой да си избива комплексите във форума на мой гръб ...

Поне си признавам греховете ^ Ако си безгрешен - съди ме .

Съжелявам, аз не искам да те съдя.Нямам такива намерение, понеже никой не е безгрешен, а и никаква не съм да ти държа сметка какво правиш, но просто изразявам мнение и се надявам да не те убидя по някакъв начин.Това, което си правила с приятеля ти не е било никак редно.Не е хубаво да се изневерява и не само заради него и неговите чувства, ами и заради самата теб и твоето достойнство.Не знам, може да не съм права, не претендирам, но за себе си съм права.Признавам, че животът ти не е бил лек и може би в момента не е лек, но защо трябва да си го изкарваш на друг, не забравяй, че всичко се връща, да не те правят някой ден тебе на "луда калинка"

[T91]

Не съм изневерявал , няма и да изневеря . Нима е избиване на комплекси да ненавиждам хора като теб ? Ако е така - добре . За мен изневярата е гнусен акт . Ако можеш убеди ме в противното .

Не , чисто и просто аз съм моногамен , а курви , кифли и всякакви куци индивиди не са за мен . Честно дори и най- голямата красавица да си ще избера едно добродушно момиче , макар и да е с едно око и една цица .


ПС. Прочетох само първите ти няколко реда от поста . Ако някъде се разкайваш аз си връщам думите назад . Ако ли не , хич не ме интересува.

[YouDontKnowMe]

^Момичето е имало не лек живот(което пък от друга страна не служи за оправдание). Аз лично не можах даже да проумея напълно за какво иде-реч. Вярно, че като четох поста й преди няколко часа бях доста неадекватна, ама чак пък толкова ли? Първо му правела гадно, защото си го заслужавал, после пък не го заслужавал, не схванах всъщност. И все пак, има няк'ви моменти, в които изпитва съжаление, докато някои други... и все тая де, нито аз, нито ти можем да й бъдем съдници, 'щото най-малкото нещата надали са точно такива, каквито ги описва девойката.

Но няма как да не отсъдя, че просто ме изумява как някой може да насъбира толкова злоба в себе си и да я прилага върху някого... каквото и да ми се е случвало, колкото и ядосана да съм била, никога не съм позволявала омразата, отношенията в семейството ми, с приятелките ми да рефлектират по такъв пагубен начин върху любимите ми хора.

@Мармаладке, относно злобата - и мен преди не ми го побираше ума .
Но един ден просто всичко кипна.

Отбелязала съм неприятните моменти . Въпроса е - правили ли сте гадно на някого (или нещо подобно) - и аз отговарям. Е, вярно , с излишни подробности, бях се разписала.
Не ме съдете. На всеки може да се случи. Идеята е да го направиш, да сгрешиш , да те боли - за да не повториш грешката си. Да ти е урок за цял живот.
В пубертета много ми се разколебаха ценностите. С изключение на една - образованието . Отидох в друг град, сблъсках се с много нови за мен неща. Направих куп глупости и в крайна сметка се върнах отново на себе си.
И този път съм по-твърдо стъпила.

[ShtrudeL]

Не съм правила нищо нарочно и "мръсно" на човека,който обичам и няма да направя.
И не разбирам (всъщност разбирам) хората,които го правят...мислят ли изобщо за човека до себе си? Как ще се почувства и т.н.. Когато човек е ядосан или наранен май забравя,че обича.