Цитирай Първоначално написано от onestar
Цитирай Първоначално написано от w0sh
И после като се самоубие кой ще се чувства виновен.
Мхм.
Едно момче страда по мен година и 3 месеца. Не исках да съм него, казах му го милиони пъти, а той сякаш не искаше да го разбере. Каза ми дата, в която ако не се появя "там" ще се самоубие. Не отидох... стоях цяла вечер на инкогнито в скайп, видях го как излезна в 00:00 часа...
На сутринта майка му ми се обади, за да съобще, че номера се деактивира, защото синът й е мъртъв... Шокът беше повече от голям, а чувството за вина е неописуемо. И като за капак, жената обвинява мен... може би с право... не знам... но и до ден днешен не мога да го преглътна. И съм егоист... можех да му помогна, да го спра, а не го направих...
Не знам защо го разках... просто бъди внимателен. И да, говори с родителите й.
тва е ужасно..................... смисъл, останах без думи като го прочетох.......