Така моята история започва преди година и половина сериозно.. Когато момчето което харесвах ми разби сърцето, бяхме само приятели, но аз го харесвах и реших един ден да му го кажа и той ми отговори "И кфо".. После се крарах ме понеже беше казал, че ме бил отрязал и тн. И се видяхме и аз почнах да му викам, че това е ебавка, че никога не съм го харесвала и никога няма да го харесвам и тогава той ми каза " Добре и аз те харесвам", а по моите преспективи тогава му отговорих "мерси и аз се харесвам" и си тръгнах... После изпаднах в някаква депресия.. която беше около 2 месеца.. случиха се много неща, докато миналата година на рождения си ден не разбрах, че си има гадже.. Беше я хванал от скоро.. Забих се с едно друго момче - една грешка.. После заминах на море с приятели и там се забих с един чужденец, който ми омая главата и ме накара да забравя, че ТОЙ е съществувал.. Като се прибрах тук си бях сложила моя снимка и на чужденеца на скайпа.. ТОЙ ми писа и почна един вид да ми държи сметка с кого съм се забивала и навсичкото отгоре заяви, че го познавал.. Което си беше чиста лъжа..
Един ден се ядосах много на нашите и излязох от нас да се разходя беше лятото към девет часа и отидох в училищния двор на едно училище.. Седях там известно време и после и той се появи и си поговорих ме такива, споделих му какво правя тук.. И после той ме целуна.. Аз скочих и си тръгнах.. това беше моментната ми реакция..
После не го видях цели 2 месеца докато не отидох на един излет..
Той беше там.. всичко беше окей докато не ме нажилиха пчели.. Той есттествено веднага ми се притече един вид на помощ.. Напръска ме с някъв дезодорант и не ме питаше през 5 минути как съм.. Като малко бяхме по напред от групата. Той застана на дъж разтоние от мен и ми каза имаш пчела в косата и ми махна нещо от косата, което така и не видях... помислих си, че ще ме целуне..
После се скрих не го бях виждала до февруари. През цялото това време си пишех ме по скайп. Но нищо повече от приятелски чат.
Когато почнахме да се засичаме заради първата смяна всеки ден и да си ходим заедно се почнаха едни комплименти, че косата ми била хубава, че имам много яки кецове, че чантата ми е готина и някакви подобни...
Почна да се държи супер странно, не че преди не се държеше. той все още си има гадже.. А аз осъзнах, че не съм го забравила а само съм си го втълпявала. Докато пътуваме го хващам как ме зяпа..
Сега скоро имам рожден ден и го поканих.. Първо каза, че нямало да може да дойде или не знаел дали ще дойде.. После ми каза, че ще дойде.. После заяви пред мен, че ще дойде.
Преди това беше казал, че ще кара ски на банско и ще се върне тази неделя за рождения ми ден.. но той се е върнал на 4 ти... което означава, че ме е излъгъл..
Вчера се е засякъл с един приятел, който ще идва и му е казал, че ще дойде и са обсъждали рождения ми ден..
По миналата събота се бях събрала с приятели и запивахме, когато той се появи от някъде и аз разбрах, че наистина не съм го забравила.. И един приятел каза, че той се бил смутил нещо, и че изглежда сякаш не е безразличен.. Това е драмата в живота ми.. Той си има гадже, а аз мимолетни забивки.
Сега си чакам рождения ден, защото искам някаква развръска.. Моля ви дайте ми някакъв съвет.. защото когато питам някоя приятелка ми казва да си го избия или да тръгна с еди кой си понеже ме харесвал... сега ще навърша 17