Всички с известен стаж в залата (пък и не само) знаят, че тренировките не са постоянно изпълнени с ентусиазъм и не винаги сме в най-добрата си форма. Понякога идват сивите периоди, в които не ни се става от леглото, камо ли да отидем чак до залата. Не правим упражненията като хората, зяпаме дълго време в една точка, мотаем се. С две думи - нищо не правим.

Когато натрупаме още малко стаж, намираме своето решение на проблема. Въпроса ми е - как се справяте в тези периоди и какво ви кара да си върнете мотивацията и да изпълните отново тренировките си с хъс?


Аз когато чуя някоя песен, която инстинктивно свързвам с тренировки я свалям и я пускам на repeat. След това 10 минути си прехвърлям мислите в главата, защо започнах да тренирам, какви са ми целите, колко искам да ги постигна и какво съм готов да дам, за да ги осъществя. След това я добавям в плейлиста за залата. Всеки път като я чуя по време на тренировка подсъзнателно я свързвам със всичките тези мисли. Един вид съм закодирал в нея смисълът на тренировките си. Действа ми като шамар + душ със студена вода - веднага се ободрявам.


Друго, което ползвам е една мисъл: "Когато мислиш, че нямаш повече сили, попоти се още 10 минути."


Последното, което ме надъхва са думите на треньора ми след тренировка. Тях в едно мнение не мога да ги предам :>