Цитирай Първоначално написано от dan40123
Хем съм щаслив, хем ми е криво. Щастлив съм - навън, вечер, сравнително студена за април.
Живота ми си върви добре - и хубави, и лоши неща се случват, но от моя поглед изгледите са прекрасни. Стремя се към по-доброто винаги, а когато мога бутам и другите около мен натам - хубаво е. Но..
Нахлуват ми странни мисли - чувствам хората около мен по-студени от преди. Защо става така - това се питам. Дали защото растем, или просто времето е такова... нз. Аз просто искам да сме 3-4 човека, топли един към друг, и винаги откровени и най-важното- близки... Просто усещам едно отчуждаване - пример - някой има мнооого приятели, но всички вятъра ги вее(не визирам някой точно, нито мен) и просто не говорят дълбоко, ако ме разбирате. Ето колко странно- глобално затопляне, а пък хората все по-студени

Еми, да! И аз бях много близак с моите приятели в 8ми и 9ти клас и след това баавно почнахме да се отчуждаваме и отчуждаваме! Сега сме доста отчуждени! Имам само няколко истински приятеля. Другото е само показност от тяхна страна, т.е. виждаме се идват прегръщат ме и после си трагват. За нищо кой знае не си говорим. Така е и с бившите ми най добри приятели от 8ми и 9ти клас (сега съм 10)