Става въпрос за момиче на име М (съвършено по характер, външност, мислене и т.н., общо взето от типа "веднъж в живота"). Запознахме се по възможно най-лесния начин. Един ден след като гаджето ми ме заряза на 14ти февр 2008г., реших да пробвам други момичета, за да ми мине. И почнах да търся разни момичета в некви там сайтове и стигнах до едно доста хубаво момиче на име И. И докато си приказвахме стана въпрос за брат/сестра има ли си и тя даде профил на сестра ii М. (гореспоменатото момиче). В резултат се запознах с М. (виртуално) и още при първия разговор имах чувството, че това момиче е мой двойник, но не като копие, ами моето скрито аз, напълно противоположно на това което показвам, но напълно еднакво с това, което чувствам. Имах чувството, че се прераждам, а явно и тя си е помислила същото, защото в този момент ме попита "вярваш ли в сродните души". (Важна подробност от историята е, че година преди да се запознаем, е имала приятел-гадже, които беше мой познат, и които загина в катастрофа докато са ходели..аз обаче разбрах, че са ходели месеци след като се запознахме). И така всичко вървеше идеално. Тя дори ми каза, че за 1ви път след този инцидент, се чувства истински щастлива и е себе си. Но не я притисках, защото знаех, че още ii тежи спомена за приятеля ii, което е разбираемо. И тогава се появи едно момче (уж приятел, които няколко пъти е опитвал да ме скара с момичета) и една седмица след като са се запознали (уж случайно) тя охладня към мен. Точно в този период, беше фаталният ден, когато я откарах на кино. Там тя се разкрещя, че не иска аз да ii купя билета, иначе нямало да влезе в киното. После се разсърди, че съм я прекъснал по време на филма казвайки ii, че е мн хубава. Не мисля, че си е търсила оправдание за да ме разкара, защото се усещаше, че каквото изпитвам и при нея е така. После я изпратих до квартирата ii и я попитах след едно дълго мълчание, в опити и двамата да задържим някакъв скрит гняв, има ли смисъл да я изпратя до входа, Тя ми каза "не" и ми обърна гръб. В последствие вечерта закарах един приятел да се напием, исках просто да удавя мъката.. След няколко дни я попитах защо се е случило всичко това, а тя ми отговори "На колко други момичета си казвал, това дето си казвал на мен. Чух случайно за тебе разни работи...". Убеден съм, че това момче е говорило глупости за мен, защото винаги се е опитвал да се състезава с мен (ако това поведение може да се нарече така). И после не ми проговори до лятото на 2009, когато поговорихме доста след дълги мои опити да се свържа с нея и тя ми прости уж (въпреки, че не знам, за какво трябва да ii се извинявам, но трябваше да я накарам да ми проговори).. после се и видяхме за много кратко, докато излизаше от училище и ми се усмихваше дори, което за мен значи много. Сега онзи мои "приятел" ходи с една нейна съученичка, а тя не иска да ми говори..пак... От тогава съм опитвал пак да се свържа с нея чрез тел, скъпе и т.н., да я накарам да се видим, но нямам отговор - премахнала ме е във фацебоок, импулсе, скъпе...най-вероятно ми е blockирала телефоните към нейния. Защо не мога да я забравя и да я причисля към миналото?!? Мина година и половина :@ Имам ли шанс според вас, трябва ли да се боря за истинската ми любов..или да ходя на психиатър :X

P.С. Извинявам се, че се впуснах в подробности, но се опитах да обясня по-ясно ситуацията.
P.С.2 Ходил съм с нейна приятелка/съученичка (ако може изобщо тази информация, да помогне на тълкуванията)...