ТЕЧ
... едно произведение, просмукано с болка и кърви.
п.М.с. буквално!


Идва.
Отива си.
Следи оставя,
... кървави.

Кърпички.
Превръзки.
Бездънна яма,
... запушена.

Тече.
Попива.
Искаш ли,
... чай?


^ бе зародено, като чист протест срещу нашумелите по едно време теми, в които се разискваше само и единствено менструация и гняс.
+ безбройните изблици на душевна нестабилност, показвана в стотици "стихотворения" в Лично творчество, чиято подредба е по думичка на ред, като на всяка цена са несвързани и мега стресиращи.


-----------------------------------------------------------
Херо, херо, хероин, нема паре за грамчец ни един. Дозата е твърде малка, почерня лъжица, угасна и запалка. Е, поне маркученца не са ми нужни, АЗ и ВЕНИТЕ сме веке сдружни.
Абстиненцията мощно ме поглъща, търся кафЕви прахчета - продавам къща.

„Иска ми се шприца да извадя,
абоката да поставя,
и за всичко да забравя!”

Но не... Парите пак са липса. Откраднах херца и избягах с „300”.
Хаз и компания ме гони - ноздри пълни, а гърла подути от бонбони!
Бягам, бягам, ала сили нямам. Настига ме Ухи, мръсникът му с мръсник – шамар ми удари, събори ме с ритник! Брех, животното доходоносно, шмъркотевица е вкарал, тече му нОсо! Гледа ме той с кървясали очи, тежко диша, с ноздри пъхти. Искаше му се кафевото да вземе, но за съжаление Юри взе дойде навреме. Със сила нечовешка – преби Ухи, но направи грешка – херата забрави, а от джоба му изпадна „кибритената клечка”.
Извадих черната лъжица, стафа сготвих и помпата до горе я приготвих! Дали от прекомерна консумация, не знаем, но тука стана нЕква обърквация. Ухи вместо да заспи, скокна с вик „Ехааа, нЕкой пак че ми роди!”. Настигна Юри, от тупаници го побърка, джама взе и без да му мисли го изшмърка. Тогава каза той на силен глас: „Не виждате най-явното у мене... – консумирам аз по всяко време.”.

Тези случки, разбира се, не са реални. Гъбите водят до неща фатални...

^написах го, след прочита на някаква стара тема в кофата, пълна с лафове за "кафево" и т.н. въпросните герои в произведението са съвсем реални надежденски образи. не съм бил дрогиран, нито пиян, просто бях... тъп.