Така или иначе не може да се ангажира човек с твърдо становище, ако разсъждава научно. Науката е демократична - допуска много мнения, но и скептична - без доказтелства, предпочита да се въздържа от крайни съждения, иначе става лов на вещици и догматизъм.

Някой ден може и да се разбере КАК ТОЧНО са стояли нещата с преврата. Сега, както и правят много, може само да се гадае.

Аз, под влияние на интересния ви спор, си пък мисля няколко неща - някои с по-малка, други с по-голяма връзка:

1) Дори и Русия да е участвала в преврата (пряко, косвено, с пари, с агенти, с цивилни специалисти и пр. възможни похвати) КАКВО ОТ ТОВА? Да не е сефте? Да не е някаква качествено-нова работа в маниера на поведение на държавите? Още от времето на империите - Китайска, Римска и пр. нещата са се случвали по тоя начин - ако не може по някакви причини да се приложи пряка военна сила, ползват се заобиколни начини...


2) В Киргизия им стана вече навик да си свалят президентите. Предишният беше Аскар Акаев, ама Бакиев го смени пак по един насилствен начин, сега пък сменят Бакиев...Ето защо и тази смяна също не е нещо, което може да ни учудва.

3) В света може да същестува еднополюсен модел, двуполюсен или многополюсен. Според някои изследователи като Красимир Иванджийски в момента светът е двуполюсен като полюсите не са САЩ-Русия (защото Русия е слаба икономически), нито пък САЩ-Япония (която е силна икономически, но слаба военно), а именно САЩ-Китай. Китай има и икономическия и военния потенциал, както и други потенциали (суровинни, човешки ресурси), с което се е превърнал в устойчив втори полюс, конкуриращ САЩ.