На бившия съм изневерявала десетки пъти . Успоредно с връзката ни имах още 4 (без еднократните и т.н.), в различни периоди. И на всичкито отгоре непрекъсното му крещях , правех го на две стотинки за всичко , не му давах да гъкне, беше като кученце. Нямаше й идея какво правя зад гърба му и заради това кротуваше. Много съм го лъгала - лъгах го, че го обичам, че не съм му изневерявала. Той ми разказваше как един ден иска да заживеем заедно, как иска да съм му съпруга . Той беше със 7 години по-голям от мен. А знаех, че връзката ни няма да просъществува дълго и го лъгах, че и аз искам същото.
Винаги вината прехвърлях върхо него. И аз да бях виновна- пак му извеждах хилядите причини , поради които съм го направила и как той ме е подтикнал несъзнателно към това. Не можеше и дума да ми каже. За нищо.
Изневерите ми провалиха връзката ни. Защото аз бях гузна, и исках и него да го хвана, че нещо ме е измамил, че нещо ме е излъгал ...
Намерих му всичките пароли в скайп, следях го какво си пише... Имаше един флирт - изкарах му го през носа ... Година и половина съм го мъчела заради него ^
Лъжеше една негова приятелка (не се познаваха лично) за това кой е , къде живее и т.н. Всъщност споделяше своите мечти с нея по този начин... Толкова ми беше жал за него , бях готова да си замълча. Но като видях, че лъгал за мен - че съм на 21 , и много глупости ... реших , че няма да стане и се свързах с въпросната жена . Разказа й всичко . Той се засрами и я блокна. После ми беше скучно и й влязох в скайпа и почнах да гавря нея. Оказа се, че даже семеен скандал съм устроила и съм ускорила развода й с мъжа й , защото тя мислеше, че той й прави номера в скайпа .
Защо беше всичко това ? ^ Защото той беше на 20 , а аз на 13. Всичко беше по вода, и тон не му бях повишавала.Той не можеше да говори правилен български, не знаеше къде се намира.Толкова проблеми имах с него. Искаше да се самоубива няколко пъти, защото ме ядосваше - "аз не ти трябвам, трябва да ме оттървеш от себе си" , защото си забравих веднъж телефона и не вдигнах , защото правихме секс, и двамта бяхме девствени, но той, смотаняка - "няма кръв, не си девствена" ... Такъв скандал имахме, толкова рев ударих ... Тогава не крещях ... На другия ден дойде с букети за мен и майка ми , защото и нея намесих. Мен не искаше да ме чуе.
Аз за него бях малкото му сладко момиченце, колкото и да острумничех , колкото и да слагах на място приятелите му , когато се зараждаше някаквъ спор на масата - той пак имаше разни идоли - еди кой си , защото сампостигна еди какво си и еди какво си и т.н.
Мен не ме виждаше така. Колкото и да се доказвах. Макар, че през цялата ни връзка аз бях най-важна за него.
Както и да е , много се амбицирах да му покажа как стоят нещата. И за 6-7 месеца се разбра кой командва. Особено , след като ме предаде. Не беше просто флирт, момиче ме плюе пред него , а той - нищо. Даже по скайп си пишат как ще излязат и т.н.
Тогава просто ... На другия ден не стигна до изпитната зала Нямаше и да изкара изпита , та той не знае как се умножават многочлени , трябваше да го уча по нощите в колата и да му давам домашни.
Той беше едно емоционално неуравновесено момче. Много мило, възпитано, но неориентирано и мислеше доста по детски.
Та, много е забавно да си на 13-14 и да се грижиш за правилното емоционално размивите на 21-22 годишен мъж, защото родителите не са обърнали внимание.
Много беше забавно всеки път, когато някой го заяде аз да го убеждавам по 2 часа по телефона да не се бие, да не псува, да не си троши главата , да не се самоубива и т.н. Това се случваше всеки месец по 2-3 пъти задължително.
Само на мен смееше да сподели, аз го подкрепях , когато решеше да направи нещо полезно - да смени работата , да седне да учи , да се държи спокойно и т.н. Но когато решеше да прави простотии - трябваше да убивам цели нощи в опити за разубеждаване на един глупав инатлив човек да не прави глупости.

Накрая просто ми писна - аз бях дете , не той . Аз имах нужда от подкрепа - семейството ми е разбито - баща ми - алкохолик, майка ми -грижи се за всички , издържа всички+ за свекървата , тогава баща ми само се напиваше и го гонеха от работа, играеше всичко на хазарт. (на кратко казано . не ми се разказват ужасиите им.)В училище - направих глупавата грешка да предам приятелка и да спя с гаджето й - просто в този момент той беше единствения човек, който можеше да ми предложи нещо като спокойствие, който ме оцени, докато всички други изобщо не се сещаха за мен, даже майка ми се сърдеше, че я безпокоя, и с право.
Също така живеех с момиче, срещу което се водеше дело за побой.Тя беше психично болна за мен. Правеше ми проблеми в стаята , аз не можех да дишам от нея. Докато тя беше в стаята , аз се задушавах. Тормозеше ме.От хората "енергийни вампри" беше, не знам как да го обясня. За някакви магии ми разказваше, беше сектантка...
Трябваше едновременно да се боря с положението у нас , с училищните си проблеми, с уроците си , със съквартирантката ми, която ми отрови живота и с него ... Аз нямах място , където да отида и да се чувствам добре. Само майка ми ме разбираше.Но не исках да я притеснявам . Беше ужасно. Просто нямаше , къде да отида.
И пак трябваше да се грижа за психичното здраве на негово величество. Въпреки всичко.
Беше ми жал да го оставя. Но само го изтормозих повече.
Радвам се, че цялата тази история с проблемите си отиде. От 4 месеца вече съм като нова. Само , че нямам сили за нищо.

Сегашният ми приятел пак го правя луда калинка. Но той знае, че не е нарочно. И аз не искам да го правя. Но понякога не се издържа.
И той все пак ме обича И аз него.


Както и да е^
Съжалявам за изписаното. Дойде ми отвътре.