Самочувствието

**DarthLord** · 03-28-2010, 21:01

Самочувствието е система от субективни усещания, свидетелстващи за една или друга степен на физиологическия и психологическия комфорт. Включват в себе си както качествена обща характеристика така и субективни преживявания. Липсата или излишъкът водят до дискомфорт./без значение дали го осъзнаваш или не/ Всъщност може би двете са проявление на едно и също нещо, или поне би трябвало да бъдат, за да има баланс. Осъзнатото себеусещане създава самочувствие. Дори значението на съставните думи на двата термина на пръв поглед означават едно – чувство и усещане. Все пак обаче думите са две, следователно смисълът е различен на двете понятия. Лично моето мнение е, че самочувствието е надграждане на себеосъзнаването. Самочувствието ни не е ниско, когато критериите за оценка не са прекалено високи, когато няма необоснована критика и прекомерно изискващи амбиции. Идеите на личността са в основата за формирането на реално и полезно самочувствие. Идеите на всяка личност са продиктувани от високия идеал. Една забавна история може да помогне да придобием представа за термина висок идеал: Една млада египтянка на име Елтамар, дъщеря на беден селянин, се отличавала от своите другарки по това, че носела висок идеал в душата си. Тя било умна и интелигентна, добродетелна и скромна. Когато постъпила в училището, учителят я запитал: "Ще се ожениш ли, Елтамар, или девица ще останеш?" Тя отговорила: "Аз имам само един идеал в живота си и според него ще живея. Ако се женя, то ще бъде само за царския син. Всеки друг, ако не е царски син, ще го върна. Тоя е моят избор: или за царския син ще се оженя, или девица ще остана". Ще кажете, че този избор е глупав. Не е глупава тая мома, тя има висок идеал.
В какво се заключава приложението на високия идеал в Живота? Ако имаш някакво верую, ако следваш някакво учение, ако прилагаш известна мярка, ако държиш някакъв образ в съзнанието си, всичко това да отговаря на високия идеал. Щом имаш сърце, ум, душа и дух, те трябва да се вдъхновяват от висок идеал.

Ако отказваме да приемем друго, освен най-доброто, много често просто го получаваме