Последно какво разискваме? Приятелите или половинката?
Или от какъв пол предпочитаме да са приятелите ни?

По първия - и в двете си връзки несъзнателно съм предпочела половинката, но намирам време и за останалите си приятели. Понеже са много и различни, нямам определена компания, гледам да се виждам с всички сравнително редовно и се чуваме по телефона.

По втория - никакви претенции. Няма човек, на когото да казвам абсолютно всичко. В най-голяма степен споделям с половинката, но за останалите приятели... преценям кой може да ме разбере в дадения случай и искам неговия съвет. Затова се нуждая и от едно-, и от разнополови приятелства. Напоследък установих, че ми е по-лесно да общувам с момчета. Във повечето ми връзки с момичета винаги се намесва завист или конкуренция, а това не е особено благоприятна почва за истинско приятелство.