Въобще не трябваше де се събуждам.

Нямам никакво, ама никакво, настроение.

И да, разбира се, че предчувствието ми се сбъдна.
И да, разбира се, че няма да продължаваме дълго така...

Мамка му, бе. Яд ме е... сега тези нерви ще ме държат най-малко до 23:00 часа, а това означава до тогава да стоя тук взирайки се в PC-то, да слушам някаква брутална музика или отново да заспя, за да спра мислите.

Няма да уча. Пфу... идиот.