Хах! А аз си мисех, че няма накъде повече... смешна работа.

Като цяло вечерта беше... жалка.
В един момент всичко приключи, а със сестра ми се държахме заедно и бавно се "изкачвахме". Срещнахме се с няколко човека, които ни стоплиха душичките и тъкмо да се приберем изморени и до колкото е възможно доволни и... кой се появява на хоризонта?!

Каква глупачка съм само... не е истина. Никога повече.
Леле, само да можех да върна времето с 5-7 часа назад. А колко съжалявам в тоя момент, просто не е истина.