Цитирай Първоначално написано от ladykeisy
Сега и аз да си излея душата.Чувствам се кофти ,определено.Самотна съм ,чувствам се сама въпреки десетките хора ,които ме заобикалят.Провалих неща от живота си,градени с години,опитвам се да ги изградя наново,макар и по малко по-различен начин,но все има някакви пречки.
Имам толкова много неща да кажа,но не знам от къде да започна.Трудно ми е да преосмисля и подредя в правилен ред,всяко едно нещо,което ми се случва.Живота ми е каша.
Чудех се ... дали наистина съществува понятието "Любов" или съм права да мисля ,че тя е заблуда на разума...съвкупност от много и различни по вид чувства,които те карат да се чувстваш най-щастливия човек на света и в същия момент най-нещастния.Едно дребно нещо би те зарадвало дотолкова ,колкото не може да те зарадва факта ,че примерно една цяла държава е твоя,както и обратното...
Говоря с недомлъвки ,но все пак добре е ,че още говоря,а не съм изпаднала в дълбока,непоклатима депресия,черна яма,от която изход няма...на път съм ,мисля ,но това не значи ,че по пътя няма разклонения.
Трудно ми е да допусна някого до себе си,бях наранена не веднъж.Падах и ставах и пак падах и ставах...Дано скоро се изправя ......
Е ,излях си душата ,ако имате нерви,време и търпение ,четете,ако ли не ...на мен пал ми олекна. УСпех !
Ооо много добре те разбирам и аз така се чувствах преди около месец.Точно същите върпоси си задавах.Обаче не се притеснявай, всичко се оправя след време и се чудиш как може да съм си го и помисляла дори Ама трябва време ,воля и добри приятели ,които да те разсейват

Иначе по темата - страх ме е да не си изтърва влака :С