к'во, как ..
Как може винаги всичко да се обърка от едно нищо.
Как може родителите да са такива песимисти, толкова .. старомодни.
Де*а за една нищо и никаква си 3-ка (дори не е Слаб) и преобърна представите ми за караници.

Мисли, че не знам, че не ми се кара за отценката ами за нейния шибан живот, опитвайки се да си го изкара на мен.
Защо замесва слънчицето ми. Защо ми забранява да се виждам точно с него. Защо точно с него. Този път няма да блъфирам. Не и този път. Ще отида при баща ми. Няма право да ми разваля живота. Неееееее. И сега рева, дера се, тръшкам се, самоубивам се наум .. Но няма да покажа слабост, не. Само това иска. Трябва да разбере, че не може да ме контролира.

Не си мислех, че нещо толкова малко може да стане основа на нещо толкоова голямо ;х.
На всичкото отгоре сега намалих и връзките с приятелите си.
Трябва ми рамо да поплача. Но няма на кое. Остана ми само пухкавото телце, на най- ценното плюшено мече..
Обичам ги. В такива моменти рабирам колко са ми нужни, колко ми липсват, рабирам, че са най-прекрасните същества в живота ми. Обичам си пприятелите и повече няма да правя грешката да ги пренебрегвам.
Няма, само да разбера кога приключва домашния затвор и през крив макарон няма да ме види в нас. Глупачка ..