Много съм зле на боулинг, много. Така е било, така и ще бъде.
Кофти ми е. От няколко месеца се чудя дали е заминал да учи в друг град, дали ще се върне, дали пък не е в града и все някакви такива въпроси, накрая се прибирам, зазяпах се нанякъде, както винаги и го виждам на отсрещния тротоар. Добре, че той не ме видя, че най-вероятно съм била със супер изумената физиономия. Гадно ми е бе, да му се невиди. Защо винаги, ама винаги си харесвам някой, с който нямам абсолютно нищо общо. И то най-вече, заради годините. Ебахти тежкия пуберитет, дето го изживявам. Всички момиченца са така, надявам се.
Сега, за да се разсея, ще си нарисувам малоумната рисунка по изобразително. После ще си лакирам ноктите, ще поспя, е такива, момичешки неща.

по-прост пост никога не съм писала.