Чудя си се на акъла как може да отдавам значение на такива неща, особено при положение, че съм с ясното съзнание, че някой си прави тъшак с мен... Днес осъзнах, че искам или не краят на това идва и аз няма как да го избегна. Не, че той ще ми липсва, и сега го нямам, но е тооолкова страшно изведнъж да съм напълно напълно сама. И той вече няма да е на едно телефонно обаждане от мен.... Толкова искам да не мисля за това. Искам сам да ме потърси.