Чувствам се... странно.

Днес в даскало беше някакво... разхайтено. От сутринта до сега не съм правела нещо различно от това да дъвча дъвки и да слушам музика.
Скучно, но по един различен начин и приятно.

А точно преди 15 мин. ми разпънаха нервите на кръст. Някакви лапетии, които едвам се виждат от земята, скачат на бой.

Вървиш си, а те след теб ще се провикват "ку*во, чу*ко, лижи ми го, дръж ми го" (???)
Тези дечица яко са кривнали от правия път. А мен ме беше страх да им ковна един, защото не знам дали после ще могат да станат.

И така случайно срещнах майката на едното идиотче и й качих квърното неволно като й казах, че е отгледала един боклук.

Лоши работи стават като казвам истината... мхм...