Нещо малко по малко се пропуква.
Не е същото. Нищо не е същото - отношението, разговорите, усмивките и погледите. Има нещо дяволски сбъркано в общуването ни, но се чувствам прекалено зациклила, за да разбера какво е. Дам, сигурно се дължи на спора от миналата седмица, но не е като да не сме се карали и преди.
Не знам, ама лошото е и че не мисля, че си внушавам. Не искам да губя приятелството й -.- .
И проблемът не се появява само докато сме двете, което май е най-лошото. T_T Оф, толкова ми е тъпо, безчувствено, скапано и търъръ, че не виждам смисъл да седя будна, лягам си. И без т'ва тая първа смяна ме изцежда.
'Баси. Един ден спокойствие нямам, все нещо ще се обърка. T_T