Объркана.. Ами ако просто подсъзнателно съм го идеализирала и той не е толкова съвършен? Да, имам навика да го правя.. Но кой не го прави, амм? Истина е, че харесвам всичко в него, дори и недостатъците му, но до кога ще трае това? И без това не събрах смелост да бъда с него, по-добре да престана да го мисля и да го пусна да си живее живота (не че сега съм го спряла де..). А защо ми е толкова трудно?