ох, мъчи ме глупавото безсъние. 2 часа се въртях в леглото, опитвах се да заспя, после се замислих за някои работа ии... да. стигнах до извода, че ще е изключително забавно, ако и двамата хубавци ми се стоварят на главата по едно и също време, еднакво заинтересовани от мен и еднакво готови на саможертва, то тогава ще съм крайно объркана. и наистина ще ми е крайно интересно как бих постъпила тогава.

гади ми се и това е, защото не съм спала. винаги е така, аз затова мразя да будувам.

и тъй, де. след има-няма час-два потеглям към баба(много път, цели 20! минути пеша). живее на най-най-най-прекрасното място с най-най-страхотната гледка. искам да си пия кафето рано сутринта, когато е още хладно, да се радвам на тишината, на спокойствието, на зеленината, да съм си сама със себе си... мда, райско е. да живеят бабините манджи, бабиният дом, разговорите с баба, шегите с баба, мълчанието с баба, съветите на баба, киселото мляко на баба, лютеницата на баба, кашкавалът на баба и въобще: да живее баба.