Зле ми е, бе. Хах!
Хипер празно, еднообразно и безмисленно ми е.
Как да придадеш смисъл на деня си, ей така от нищото?
Как да се справиш/да мислиш за всичко като нямаш нито един човек, който да е физически до теб и "да ти бутне едно рамо?"

Нищо не ми се прави...
Развалина съм.