Чувствам се толкова... празно.

За пръв път от година станах в 7:00ч. в събота сутрин. Отидох на скалата и... просто си стоях. Беше хубаво... чувството, гледката <3
След това заваля. Обичам дъжда ^^ Имаше километър до града, дъжда се сипеше, а аз въобще не бързах за вкъщи (:

Разбира се, баща ми веднага трябваше да се появи и да се "развихри" из къщата, съсипвайки всичко хубаво от мен.

И за капак на всичко повече от 3 часа нямаше ток...

М'да, "перфе" съм.
И... толкова много искам да каже нещо... без значение какво... ^_-