Кой е най-гадният начин по който са ви отрязвали

[xPafx]

"Павлина,писна ми.Обичам те,ама тва нащо не се търпи.Един ден така,един ден иначе.Вчера те молих да се съберем-не искаше.Днес ми казваш,че ме обичаш,ама на мен ми писна от теб."
Е не е толкова гаден,ама ми е единственото отрязване.

[sladkish_14]

Не са ме рязали )

[po0h]

Скъсахме точно един ден след рождения ми ден..
"Причината" беше: ((цитирам))

Коте,обичам те,но не мога да съм с теб..Ти си "перфектно" момиче и определено заслужаваш много по-добър...Иии..Сори..
Искам САМО да знаеш,че завинаги ще останеш във сърцето ми и винаги ще те обичам..

е т'ва вече е много гадно

[Tedchy]

До сега не са ме зарязвали надявам се и да не го правят

[ForzaFelipe]

Целувка и след това "нищо няма да стане...не си виновен ти..."

Не съм бил само аз ^^

И ти л ис целувка...това беше най-бруталното нещо което ми се е случвало,обаче вмомента само ме преследва и се опитва да ми говори нещо щот ми е съседка и се виждаме честоо и вмомента съм и дал пълен игнор,направо я съсипвам Разплаква се 2 пъти пред мен щото не й говоря и просто гледам през нея интересното е че тя ся е влюбена в мен

[Stela90]

"не мога да забравя онова момиче sorry" -направо като нож ми се забиха тия думи и то по скайп,още си спомням каква болка беше..обичах го,а не намери смелост да ми го каже в очите ;( А други отрязвания такива не съм имала,просто не са ми отговаряли или не ми вдигат и спирам да се занимавам това е.

[DaemonBoy]

смс на другия ден след като излязохме от нейна приятелка:
"Виж сега харесва те но само това, срам я е да те отреже затова го правя аз." Ей тва сега ми е толкова смешно, че се просълзявам от смях.Отрязване чрез посредник.

[starwatcher]

Моля те да говорим по скайп защото иначе прекалено много ще се смея (и ме отряза по скайп нищо че влизам веднъж на месец)

[Valento]

След секс .... "бях с теб само за да го направя за първи път с момчето което обичам..."

[DaemonBoy]

След секс .... "бях с теб само за да го направя за първи път с момчето което обичам..."

Ааа добре тва си го бива

[Valento]

След секс .... "бях с теб само за да го направя за първи път с момчето което обичам..."

Ааа добре тва си го бива

И точно така си беше .. за жалост ...

[Tedchy]

///

[antifashionshit]

'мисля, че искам да съм с друго момиче' /мъжко съм.../ -.-

[DaemonBoy]

Не знам, но аз лично съм отрязвал една и то много гадно. Тя ме харесва, но аз нея не. Взела ми скайпа пише ми коментари там по фейсбукове импулси и ми вика един ден "Ама аз те обичам!" и аз "И кво. Аз пък не." Ама едно такова спокойно го казах, все едно казвам на някой фр здрасти как си.

[umri]

Беше септември. Необичайно топъл и слънчев ден, изпълващ с надежда всеки един човек почувствал любовта. Онази любов, която те прави щастлив преди всичко.

Бях нервен и леко стреснат. До онзи момент никога не бях говорил с онова прекрасно момиче. В умопомрачението на всеки един миг в които я гледах в същност знаех, че съм влюбен в нея; безпогрешно долавях в себе си онова туптене и пробождане в мозъка, онези въздишки и болката и най-вече нежеланието и страха да я доближа. Това бе първия път в които разума заемаше второ място, вървях по онзи шарен лабиринт, където думата "логично" не съществува. Но в един миг реших, че трябва на всяка цена да действам. Един миг, които завинаги ще остане загадка дори за мен самия. Невъзможно е да се опише скороста с която сърцето ми туптеше из цялото ми тяло, а въпросите които изникваха в паникиосаното ми съзнание за секунда, бяха безброй. Доближих момичето навънка, докато чакаше маршрутката сама и пушеше цигара, заслепявайки душата ми с отражението на слънчевите лъчи по блестящо черната й дълга коса. В този момент, чувството е неописуемо. Доближих я бавно, без като че ли ни най-малка престава, какво да направя. Докоснах я по мъничкото рамо и без дори да питам как се казва, защото одавна знаех, започнах да говоря. Започнах да говоря дълго, описвайки детайлно начина по които ме кара да се чувствам. Бях развалнуван до такава степен, че исках просто да излетя нагоре и никога повече да не стъпя на земята. Стоях пред нея, вцепенен като статуя, но бях готов да побегна всеки миг и усетих как по лицето ми се мярна объркване, когато тя ме изгледа хладно и надменно. Спрях да говоря в очакване на отговор, но предпочитах да слушам мъртвото й мълчание, когато из невиделица се появи маршрутката, която стори ми се толкова бързо пристигна. Гасейки фаса с красивото крайче на токчето, тя ме погледна небрежно с пронизващи като ледени стрели сини очи и с безмълвна усмивка на чистото й лице каза: "Не изпитвам същото към теб." Каза го с такава нотка пренебрежение в гласа, всякаш през цялото това време не бе чула и дума от това, което казах. Никога няма да забравя мимолетния поглед, с които тя ме препарира. Качи се в маршрутката и за секунди изчезна в далечината. Стоях вцепенен още няколко минути, без да знам какво става. Опитах се да асимилирам случката, която стана толкова бързо, всчкаш нищо не се бе случило. Тогава разбрах колко променливо нещо може да бъде настроението и колко много зависи живота от него.

Следващите дни завършваха с напиване, а месеците минаваха бавно. Истината бе толкова тежка, като огромен чук стоварил се върху главата ми. Бях съкрушен по всички възможни показатели. Надеждата вече я нямаше, а всичко стана толкова бързо, че не можах да се насладя на чудесните моменти в които бях щастлив. Любовта се превърна в перманентно страдание и с времето осъзнах, че има неща които просто не можеш да промениш.

Днеска чувствата ми към това момиче са като за един прекрасен трагически образ, появил се на сцената, за да разкрие великата същност на любовта. Любовта живее чрез повторението, а повторението я превръща в изкуство. Oсвен това на всяка любов се гледа като на първа. Смяната на обекта не пречи на искреността на чувството. Тя само го подсилва. Най-често живота ни предоставя едно-единствено голямо преживяване и тайната е в това да го повтаряш колкото е възможно по-често.

И все пак още се питам, ако можеше да усети това, което изпитвах, би ли откраднала от мен тъгата, която незаслужено спечелих...

Учудващо писание. Добре написано, но чак пък толкова филми да си вкарваш за някаква глупава пачавра, която се чука със затворници най-вероятно.. не си струва. Не си говорил с нея, сигурно не те е и забелязала и изведнъж започваш да и дрънкаш някакви глупости(според нея). Как искаш да реагира? Да не си очаквал да се разчувства, да те погледне влюбено, да каже: "Да, (името ти) чакала съм те цял живот да дойдеш принце мой и да живеем заедно до края на животите си! Да ама не. Жените не са такива и никога няма да бъдат, особено красивите.

След време ще забележиш, че някоя по-грозничка, която си третирал нормално и не си и обръщал никакво специално внимание ще се влюби в теб и ти ще я разкараш. Това може и да се е случило вече. И ще се питаш - защо? Еми, защото винаги така става. И не е случайност а просто отношението ти към съответната жена. Като гониш някой мираж, той винаги бяга от теб и колкото повече се опитваш да го привлечеш чрез искреност, доброта, внимание, отдаденост, толкова повече губиш шансовете си.

Някои хора са интелигентни, но нямат подход, други са малоумни, но жените са им като магнит. Една жена никога няма да оцени интелекта ти, ако първо не е видяла мъжественото в теб.

Просто ми се стори добре написано и видях, че си пропаднал доста след тази т.нар. загуба за теб, което принципно трябва да е един от незапомнящите се ежедневни опити за съблазняване. Успех за напред и по-полека с чувствата.


По темата: Мислих, но не мога да се сетя за нещо запомнящо се. Обикновено, както и да ме отрежат карам към следващата. Пробвам се с обекта на желанието ми преди да се е зародило голямо вътрешно платоническо чувство, защото после боли повече.

[umri]

Не знам, но аз лично съм отрязвал една и то много гадно. Тя ме харесва, но аз нея не. Взела ми скайпа пише ми коментари там по фейсбукове импулси и ми вика един ден "Ама аз те обичам!" и аз "И кво. Аз пък не." Ама едно такова спокойно го казах, все едно казвам на някой фр здрасти как си.

И кво? 100 кила ли си цървулче малко? Има десетки други начини, по които можеш да й го кажеш, защото някой ден ще дойде някоя принцеска, щи ебе майката и ще видиш какво щи е на теб.

[bathory]

''Не ме занимавай повече с глупости!''

[Pa3yMeH]

Целувка и след това "нищо няма да стане...не си виновен ти..."

Не съм бил само аз ^^

И ти л ис целувка...това беше най-бруталното нещо което ми се е случвало,обаче вмомента само ме преследва и се опитва да ми говори нещо щот ми е съседка и се виждаме честоо и вмомента съм и дал пълен игнор,направо я съсипвам Разплаква се 2 пъти пред мен щото не й говоря и просто гледам през нея интересното е че тя ся е влюбена в мен

Да бе, то и мен сега бившата ме харесва Само че аз й говоря...
Нещо много си приличаме

[mech0]

На тези 3 страници имаше всякакви коментари - и тъжни и такива, които хем ми става тъжно, хем ме избива на смях. Все пак няма как да не се разпиша в темата, та аз съм царят на отрязванията (от торбата с п*тките, ху* ще извадя). Може и да не са най - бруталните, но ще споделя за 2, които най - много ме нараниха, защото бях наистина влюбен във въпросните момичета.
Да започнем с първата. Запознахме се на 1.12.2007 на рд-то на един приятел. Много я харесах тогава, но рожденикът и беше хвърлил око от няколко месеца, та даже и да танцувам с нея не можах. С течение на времето си говорихме много често по скайп и аз започвах много да я харесвам и като човек, не само като визия. Проблемът обаче оставаше моят приятел, който тя не харесваше и нееднократно му го е показвала. И така 6 месеца. Вече усетих, че страстите на приятеля ми са угаснали и е време аз да действам. В продължение на 1 месец правех всичко възможно да и го кажа на живо, само че винаги възникваха някакви проблеми или някой ни смущаваше разговора. Така след 7 месеца чакане го изръсих по скайп. Тя каза, че още не може да го възприеме, но задължително ще излезнем. И така минаха 2 седмици, в които ни се перцаха всички възможности да се видим. Дойде дългоочакваната среща, най - накрая само двамата с предостатъчно време, без никакви странични дразнители. Бяхме на кафе, през цялото време говорихме както по скайп, за всичко друго, но не и за това, което и споделих(аз, тъпакът, чаках тя да започне да говори, защото по скайп бях казал всичко точно и ясно). Това, така и така не се случи. Стана време да си ходим. Изпратих я до метрото. На входа тъкмо си казвахме "чао", когато изрекох думите:"Винаги съм искал да направя това" и тръгнах да я целувам. Тя ме отблъсна. За 2 минути буквално ми разказа играта като ми обясни, че съм готин, но няма да се получи, не бил в мен проблемът, обясни ми как тя харесвала друго момче, което не отговаря на чувствата и станалата ми любима фраза : "Искам да си останаем приятели". Бях съсипан, няколко дни не спах, ходех като трескав, умът ми беше доста далеч от реалността. Бях си обещал, че ако това момиче един ден реши все пак да пробва с мен, дори и да имам приятелка директно ще приема. И наистина, момичетата, с които се запознавах и флиртувах бяха просто бледа сянка на нея, непрекъснато ги сравнявах, но просто място за сравнение нямаше. И така до лятото на миналата година...
Бяхме с класа в Борисовата градина да се видим на по биричка. Седим си на пейките, пийваме, редовните шеги и закачки. И изведнъж една моя приятелка видя своя позната и я покани при нас. Още като я видях от далеч ми изстекоха очите и пуснах поредния си коментар за красотата на момичето, при който всички паднаха от смях. Тя дойде при нас, при което смехът от шегата се усили, защото се оказа, че с нея се познаваме, както и тя познава част от другите хора от класа. Всъщност и при предишните ни две срещи, които бяха на рождения ден на общата ни приятелка бях забелязал, че е хубава, но тогава все пак пях запленен от момичето, за което разказах как ме е отрязало. Та постояхме още 2-3 часа, в които вече ми беше дошла музата и в тази приятна за мен обстановка станах веднага център на вниманието с думите си, които просто караха всички около мен да се смеят. Въпреки многото глупости, които изговорих все пак говорих нормално с момичето и видях част от характера и и тази част много ме очарова. Оказа се след срещата, че и аз много съм и допаднал. Така се видяхме още няколко пъти лятото, початихме си и вече разбрах, че предишното момиче спря да царува в сърцето ми, бях омагьосан от тази нова девойка, тя напълно измести другата. След поредното ни излизане на 14 септември 2009 бях почти на път да я целуна, но принципно съм малко срамлив, пък и преди не бях се целувал и всички приятели около мен просто направиха, така че да изпитам страх. Но същата вечер си говорихме и споделих това с нея и тя каза, че много щяла да се зарадва. Следващите седмици нямахме пансове да се видим, защото бяхме различни смени, а през събота и неделя все не беше в София. Само веднъж ходих да нейното училище, но и тя си пада малко срамлива и там не стана нищо, даже пред класа си каза, че съм и братовчед. Стигна се до магическата дата 11.10.2009. Макар и в последния момент дойде с мен на концерта на радио City. Интересното беше, че дойде с компанията си, в която бяха бившия и и онова момиче, което вече ми бе разбило сърцето. Но тази вечер нищо не можеше да ме спре, хванах я за ръка и я поведох в тълпата. Стигнахме до мястото, където бяха моите приятели. Останахме там, тамън излезе Inna на сцената. На песента Inna ft. Alessia and Bob Taylor-Deja vu тя се обърна към мен, пъров ме целуна по бузата, след което аз по устата и така се стигна до първата ми целувка с език. Беше невероятно, беше магично, не изпитвах никакъв срам от никой. До края на концерта си прекарахме страхотно с музика, танци и целувки. Дойде време да си ходим, разбрахме се скоро да се видим с нея. И така пак никой нямапе време, но на мен не ми пукаше, аз летях през тези дни, правех всичко с огромна лекота. Стигна се до 23.10.2009, беше петък. Тя имаше рожден ден. Бях и купил цвете, книгата на Паоло Коелю "Победителят е сам" (тя харесва този автор и знам, че искаше тази книга, така че бях уцелил в десетката) и картичка, на което бях написал следното:
Честит рожден ден
имаш ти от мен !
Но не това исках да ти кажа,
нито очите ти да замажа.
Всички ще ти пожелаят здраве, любов, късмет и хубави мисли,
а моята изстрадала душя ще те попита : Това ти ли си?
Ти ли си момичето, което
открадна ми сърцето ?
Ти ли си девоката, която
ми е скъпа от злато ?
Ти ли си хубавицата, за която съм мечтал,
красавицата, след която съм тичал?
Като застанеш ти пред мене
спира с тебе всяко време.
От Венера по - прлестна,
всяка среща с тебе е чудесна.
За моите думи няма да се оправдавам,
искам цял живот с теб да прекарам.
Няма вече какво да кажа,
освен "Обичам те", как да го докажа?
И накрая искам да те питам:
Мога ли на теб да разчитам?
Да дойда при тебе и да ме прегърнеш,
с мен по пътя на живота да тръгнеш.

Без восък,
Иван Цолов - Мечо

Чаках я през междучасието да слезе по стълбите, но не тя дойде по необясними причини зад мен и всъщност аз останах изненадан. Беше с една нейна приятелка и аз се притесних още повече както и тя. Отидохме навън, казахме си 2-3 думи, но тя бе силно изненадана и нямаше много думи. Тръгнах да я целувам, но тя ме отблъсна, не каза нищо. После стана време да влиза на час. Обадими се по някое време по - късно по телефона да ми, но представете си - не беше прочела картичката ?!? казах я да я прочете и пак да ми звънне. Вечерта бях на кръчма, защото друг мой приятел имаше рожден ден. Тя още не беше звъннала затова реших да го направя аз. Говорихме си и и тя каза, че ще реши и до неделя 100% ще ми каже. Както си и знаех стана вторник, а отговор нямаше. Писах и по скайп, тя отговори по наистина странен начин. "Ами съжалявам, но чувствам, че нищо няма да се получи." Аз и поисках по - подробно обяснение, нотя каз, че няма, просто така чувствала. Питах я дали за нея съм бил някой, когато ме е целунала на Батенберг и тя каза "да". След това се опитвах дни наред да я убедя в това да пробваме пък каквото стане, но тя само се дърпаше и даже чрез 3-ти човек ми беше казала да не се занимавам повече с нея. Естествено искаше да си останем приятели. Сега е малко пресилено да се каже приятели като се има предвид, че седл случакта смао аз я търся от време на време и през 50 % от разгора тя се държи хладно към мен.
Та това бяха двете мои истории, ужасно дълго се получи, ама все пак исках всичко да е подробно. Може да изглеждат малко тъжни, но все пак имаше доста смешни гафове от моя страна, в опитите си да спечеля сърцата на девойките и в крайна сметка съм ги запомнил само с добро и без лоши чувства.

[Eclipsercho]

Да бе, то и мен сега бившата ме харесва Само че аз й говоря...
Нещо много си приличаме

Освен да се вземете


Мен са ме рязали с идиотщината за "само приятели"

Рязъл съм и аз, но съм се опитвал да е колкото се може по-безболезнено за момичето..

[shNz]

Беше септември. Необичайно топъл и слънчев ден, изпълващ с надежда всеки един човек почувствал любовта. Онази любов, която те прави щастлив преди всичко.

Бях нервен и леко стреснат. До онзи момент никога не бях говорил с онова прекрасно момиче. В умопомрачението на всеки един миг в които я гледах в същност знаех, че съм влюбен в нея; безпогрешно долавях в себе си онова туптене и пробождане в мозъка, онези въздишки и болката и най-вече нежеланието и страха да я доближа. Това бе първия път в които разума заемаше второ място, вървях по онзи шарен лабиринт, където думата "логично" не съществува. Но в един миг реших, че трябва на всяка цена да действам. Един миг, които завинаги ще остане загадка дори за мен самия. Невъзможно е да се опише скороста с която сърцето ми туптеше из цялото ми тяло, а въпросите които изникваха в паникиосаното ми съзнание за секунда, бяха безброй. Доближих момичето навънка, докато чакаше маршрутката сама и пушеше цигара, заслепявайки душата ми с отражението на слънчевите лъчи по блестящо черната й дълга коса. В този момент, чувството е неописуемо. Доближих я бавно, без като че ли ни най-малка престава, какво да направя. Докоснах я по мъничкото рамо и без дори да питам как се казва, защото одавна знаех, започнах да говоря. Започнах да говоря дълго, описвайки детайлно начина по които ме кара да се чувствам. Бях развалнуван до такава степен, че исках просто да излетя нагоре и никога повече да не стъпя на земята. Стоях пред нея, вцепенен като статуя, но бях готов да побегна всеки миг и усетих как по лицето ми се мярна объркване, когато тя ме изгледа хладно и надменно. Спрях да говоря в очакване на отговор, но предпочитах да слушам мъртвото й мълчание, когато из невиделица се появи маршрутката, която стори ми се толкова бързо пристигна. Гасейки фаса с красивото крайче на токчето, тя ме погледна небрежно с пронизващи като ледени стрели сини очи и с безмълвна усмивка на чистото й лице каза: "Не изпитвам същото към теб." Каза го с такава нотка пренебрежение в гласа, всякаш през цялото това време не бе чула и дума от това, което казах. Никога няма да забравя мимолетния поглед, с които тя ме препарира. Качи се в маршрутката и за секунди изчезна в далечината. Стоях вцепенен още няколко минути, без да знам какво става. Опитах се да асимилирам случката, която стана толкова бързо, всчкаш нищо не се бе случило. Тогава разбрах колко променливо нещо може да бъде настроението и колко много зависи живота от него.

Следващите дни завършваха с напиване, а месеците минаваха бавно. Истината бе толкова тежка, като огромен чук стоварил се върху главата ми. Бях съкрушен по всички възможни показатели. Надеждата вече я нямаше, а всичко стана толкова бързо, че не можах да се насладя на чудесните моменти в които бях щастлив. Любовта се превърна в перманентно страдание и с времето осъзнах, че има неща които просто не можеш да промениш.

Днеска чувствата ми към това момиче са като за един прекрасен трагически образ, появил се на сцената, за да разкрие великата същност на любовта. Любовта живее чрез повторението, а повторението я превръща в изкуство. Oсвен това на всяка любов се гледа като на първа. Смяната на обекта не пречи на искреността на чувството. Тя само го подсилва. Най-често живота ни предоставя едно-единствено голямо преживяване и тайната е в това да го повтаряш колкото е възможно по-често.

И все пак още се питам, ако можеше да усети това, което изпитвах, би ли откраднала от мен тъгата, която незаслужено спечелих...

Учудващо писание. Добре написано, но чак пък толкова филми да си вкарваш за някаква глупава пачавра, която се чука със затворници най-вероятно.. не си струва. Не си говорил с нея, сигурно не те е и забелязала и изведнъж започваш да и дрънкаш някакви глупости(според нея). Как искаш да реагира? Да не си очаквал да се разчувства, да те погледне влюбено, да каже: "Да, (името ти) чакала съм те цял живот да дойдеш принце мой и да живеем заедно до края на животите си! Да ама не. Жените не са такива и никога няма да бъдат, особено красивите.

След време ще забележиш, че някоя по-грозничка, която си третирал нормално и не си и обръщал никакво специално внимание ще се влюби в теб и ти ще я разкараш. Това може и да се е случило вече. И ще се питаш - защо? Еми, защото винаги така става. И не е случайност а просто отношението ти към съответната жена. Като гониш някой мираж, той винаги бяга от теб и колкото повече се опитваш да го привлечеш чрез искреност, доброта, внимание, отдаденост, толкова повече губиш шансовете си.

Някои хора са интелигентни, но нямат подход, други са малоумни, но жените са им като магнит. Една жена никога няма да оцени интелекта ти, ако първо не е видяла мъжественото в теб.

Просто ми се стори добре написано и видях, че си пропаднал доста след тази т.нар. загуба за теб, което принципно трябва да е един от незапомнящите се ежедневни опити за съблазняване. Успех за напред и по-полека с чувствата.


По темата: Мислих, но не мога да се сетя за нещо запомнящо се. Обикновено, както и да ме отрежат карам към следващата. Пробвам се с обекта на желанието ми преди да се е зародило голямо вътрешно платоническо чувство, защото после боли повече.

С радост прочетох това ценно мнение и ти благодаря. Виждам, че знаеш за какво говориш и си мисля, че знанията ти се базират на опит. Нещата които написа се оказаха напълно вярни.

Може би съм запомнил така добре тази случка, защото ме научи на много. Получих отговор на толкова много въпроси, които преди това дори не си бях задавал...

В момента съм щастлив с едно момиче, което се бе влюбило в мен още преди да се случи въпросната случка. И чак след като излезнах от пустинята забелязах, колко прекрасна всъщност е и за благополучие, тя не беше мираж...

[anonimchetou]

беше преди около 3 години. Отношенията ни вече почти се разпадаха. Не се бяхме виждали 2-3 дена. Телефона ми звънна. Вдигам аз и той ми казва че тря да ми каже нещо при което аз си помислих че ще ми каже че пак няма да се видим а той ми изръси КЪСАМЕ> Стоях като гръмната и продължавах да му говоря на мило ;д леле сега като се сетя и ми става смешно тогава не ми беше много смешно де аама важното е че сега ми е.

[babyto92]

Ми имах един приятел,с когото се познавахме от 2 години и по едно време тръгнахме.И първите 3 месеца всичко ОК обаче един ден той ми вика ела с мене на кафе и после ще се разходиме.И аз нали много доволна не се бяхме виждали отдавна за по-дълго .Отиваме пиеме там квото пиеме и тръгваме.Вървиме си,а то ще ме изпраща,и стигаме почти до нас.Той спира,прегръща ме силно и ми казва:Обичам те,но...не искам да бъдем заедно по този начин оттук нататък.И аз стоя като гръмната никви признаци преди тва.И той пак:Съжалявам!Аз просто му казах няма за какво и си влязох вкъщи

[Jessie]

Преди ... 3 години някъде ... Излизаме една вечер с въпросния тюфлек и отиваме до бензиностанцията, където трябваше да се срещне с няколко негови приятели. Дойдоха и те и той ... просто ме заеба там, качи се в колата на единия, доближих се до прозореца и питах: "А за мен място има ли?" и кретенчето ми каза: " Оо, оправяй се сама." И до там. По-късно вечерта отидох у тях (така ми беше казал - да си влизам направо), и го заварих докато спеше. Събудих до и сънен ми вика: "ауе прЪй кот искЪш !?" и пак заспа. На др. ден по телефона ми каза: "Не разбра ли, всичко свърши.."

И две години след това все си мислеше, че още го искам и не съм спряла да мисля за него. Даже до миналото лято беше така. Никак приятно не му стана, като му казах, че тогавашния ми приятел го бие по абсолютно всякакви критерии и от тогава не си е и помислял да ме търси. Долен шибан нещастник... Съжалявам само за едно ... че при всичките ми открили се възможности не му бих аз шута .. А бяха толкова много ... А й той ми беше първата любов ... Да му пикая в устата .... !!!

[SmilezZz]

Скъсахме точно един ден след рождения ми ден..
"Причината" беше: ((цитирам))

Коте,обичам те,но не мога да съм с теб..Ти си "перфектно" момиче и определено заслужаваш много по-добър...Иии..Сори..
Искам САМО да знаеш,че завинаги ще останеш във сърцето ми и винаги ще те обичам..

е т'ва вече е много гадно

Тогава ми беше гадно,ама сега като се сетя ми се плаче ОТ СМЯХ