Цитирай Първоначално написано от shNz
Беше септември. Необичайно топъл и слънчев ден, изпълващ с надежда всеки един човек почувствал любовта. Онази любов, която те прави щастлив преди всичко.

Бях нервен и леко стреснат. До онзи момент никога не бях говорил с онова прекрасно момиче. В умопомрачението на всеки един миг в които я гледах в същност знаех, че съм влюбен в нея; безпогрешно долавях в себе си онова туптене и пробождане в мозъка, онези въздишки и болката и най-вече нежеланието и страха да я доближа. Това бе първия път в които разума заемаше второ място, вървях по онзи шарен лабиринт, където думата "логично" не съществува. Но в един миг реших, че трябва на всяка цена да действам. Един миг, които завинаги ще остане загадка дори за мен самия. Невъзможно е да се опише скороста с която сърцето ми туптеше из цялото ми тяло, а въпросите които изникваха в паникиосаното ми съзнание за секунда, бяха безброй. Доближих момичето навънка, докато чакаше маршрутката сама и пушеше цигара, заслепявайки душата ми с отражението на слънчевите лъчи по блестящо черната й дълга коса. В този момент, чувството е неописуемо. Доближих я бавно, без като че ли ни най-малка престава, какво да направя. Докоснах я по мъничкото рамо и без дори да питам как се казва, защото одавна знаех, започнах да говоря. Започнах да говоря дълго, описвайки детайлно начина по които ме кара да се чувствам. Бях развалнуван до такава степен, че исках просто да излетя нагоре и никога повече да не стъпя на земята. Стоях пред нея, вцепенен като статуя, но бях готов да побегна всеки миг и усетих как по лицето ми се мярна объркване, когато тя ме изгледа хладно и надменно. Спрях да говоря в очакване на отговор, но предпочитах да слушам мъртвото й мълчание, когато из невиделица се появи маршрутката, която стори ми се толкова бързо пристигна. Гасейки фаса с красивото крайче на токчето, тя ме погледна небрежно с пронизващи като ледени стрели сини очи и с безмълвна усмивка на чистото й лице каза: "Не изпитвам същото към теб." Каза го с такава нотка пренебрежение в гласа, всякаш през цялото това време не бе чула и дума от това, което казах. Никога няма да забравя мимолетния поглед, с които тя ме препарира. Качи се в маршрутката и за секунди изчезна в далечината. Стоях вцепенен още няколко минути, без да знам какво става. Опитах се да асимилирам случката, която стана толкова бързо, всчкаш нищо не се бе случило. Тогава разбрах колко променливо нещо може да бъде настроението и колко много зависи живота от него.

Следващите дни завършваха с напиване, а месеците минаваха бавно. Истината бе толкова тежка, като огромен чук стоварил се върху главата ми. Бях съкрушен по всички възможни показатели. Надеждата вече я нямаше, а всичко стана толкова бързо, че не можах да се насладя на чудесните моменти в които бях щастлив. Любовта се превърна в перманентно страдание и с времето осъзнах, че има неща които просто не можеш да промениш.

Днеска чувствата ми към това момиче са като за един прекрасен трагически образ, появил се на сцената, за да разкрие великата същност на любовта. Любовта живее чрез повторението, а повторението я превръща в изкуство. Oсвен това на всяка любов се гледа като на първа. Смяната на обекта не пречи на искреността на чувството. Тя само го подсилва. Най-често живота ни предоставя едно-единствено голямо преживяване и тайната е в това да го повтаряш колкото е възможно по-често.

И все пак още се питам, ако можеше да усети това, което изпитвах, би ли откраднала от мен тъгата, която незаслужено спечелих...
Учудващо писание. Добре написано, но чак пък толкова филми да си вкарваш за някаква глупава пачавра, която се чука със затворници най-вероятно.. не си струва. Не си говорил с нея, сигурно не те е и забелязала и изведнъж започваш да и дрънкаш някакви глупости(според нея). Как искаш да реагира? Да не си очаквал да се разчувства, да те погледне влюбено, да каже: "Да, (името ти) чакала съм те цял живот да дойдеш принце мой и да живеем заедно до края на животите си! Да ама не. Жените не са такива и никога няма да бъдат, особено красивите.

След време ще забележиш, че някоя по-грозничка, която си третирал нормално и не си и обръщал никакво специално внимание ще се влюби в теб и ти ще я разкараш. Това може и да се е случило вече. И ще се питаш - защо? Еми, защото винаги така става. И не е случайност а просто отношението ти към съответната жена. Като гониш някой мираж, той винаги бяга от теб и колкото повече се опитваш да го привлечеш чрез искреност, доброта, внимание, отдаденост, толкова повече губиш шансовете си.

Някои хора са интелигентни, но нямат подход, други са малоумни, но жените са им като магнит. Една жена никога няма да оцени интелекта ти, ако първо не е видяла мъжественото в теб.

Просто ми се стори добре написано и видях, че си пропаднал доста след тази т.нар. загуба за теб, което принципно трябва да е един от незапомнящите се ежедневни опити за съблазняване. Успех за напред и по-полека с чувствата.


По темата: Мислих, но не мога да се сетя за нещо запомнящо се. Обикновено, както и да ме отрежат карам към следващата. Пробвам се с обекта на желанието ми преди да се е зародило голямо вътрешно платоническо чувство, защото после боли повече.