Не ми се случва за първи път мой близък приятел да се влюби в мене, но той..
Толкова е различно,, Моя град не му е роден, от 4 години живее тука няма кой знае колко много приятели, но всичките са му истински. Страхотеееен е !! Разбирате ли ? Приятно ми е да съм с него : )) .. Приятни са ми всички мигове заедно, приятно ми е, че когато звънна той винаги ще отговори, винаги е до мене и е готов да направи всичко. И за първи път от много време изпитвам чувство, че той е от онези приятели, който човек никога не трябва да допуска да изгуби. Не заради ползата и от това, че винаги е до тебе, а просто защото е очарователен с държанието си, с поведението си. Толкова ми стана скъп, разкри ми най - голямите си тайни съсипали живота му и накарали го да се премести в моя град. Тайни, които знаем едва 5-6 човека, като в тях включвам и семейството му. Толкова ми бе приятно да се смеем заедно и в един момент - ХОП той е влюбен в мене ..
Аз не съм единственото момиче, с което се държи така има още 2 такива близки приятелки, специалното му отношение не е насочено само към мене. В един момент седим до 2-3 през нощта и си споделяме неща, които никога не сме споделяли на другиго. Гледаме филм на следващата вечер и когато сядам на стола му пред компютъра и започвам да се въртя това момче пада на колене спира стола ми и ми казва ' 'името ми' може ли да те целуна', а погледът му - ,.
В последните 48 часа той не веднъж се опита да ме целуне, но се правех на тресната, но сега ?!
Не зная какво да правя, когато ме изпрати и застанахме под лампата, а дъждът тихичко валеше, когато ме погледна.. Той е изпитал достатъчно много болка как да му причиня и тази, как да го избегна >? Бог ми е свидетел - НЕ искам да го наранявам.. Какво да направя сега.. Какво да правя, когато го видя отново.. Избегнах го, но другия път няма да мога. Харесвам го, но само като приятел..