Здравейте, съфорумци!
Искам да споделя, нещо което ме накара да се почувствам гадно (меко казано).
Като за начало с приятеля ми бяхме скарани по някои причини...
Другото.. Предполагам някои от вас знаят, че Агенцията по заетостта провежда програми за работещи хора. Чрез тези програми човек може да посещава най-различни курсове, които се заплащат от държавата. Та така де. тази вечер го споделих на моя приятел, с идеята че това би му било от полза. В общо линии знаех каква ще бъде реакцията му, но все пак реших ей така, информативно да му го кажа. Но не предполагах, че чак така ще реагира. Според него, аз съм го смятала за прост и затова съм му споменала за тази програма. Все съм го била карала да учи нещо, да се развива, защото едва ли не аз съм смятала, че е под моето ниво. А това не е така! Бих се радвала, ако стане студент или например изучава език, но знам че той няма желание и не вярва че може (по думите му така съдя). Доста пъти се опитвах да го убедя да следва или по-скоро да убедя, че може и ще успее, стига да поиска, но не иска. Не мога да му налагам моите желания, все пак. Та ...
И после каза, че аз съм се мислела за голяма работа, понеже следвам и посещавам езиков курс. Смешно изказване! Аз не се мисля за нещо повече, но пък и не мога да не се радвам и гордея, че се стремя да постигна нещо. Смятам, че по никакъва начин не съм се фукала или изтъквала какво правя или не.
В крайна сметка всеки трябва да уважава избора на другия.
Изказването му се обиди много. Не искаше даже и да ме изслуша какво съм имала в предвид и че греши с това, което казва. Ядосах се и му казах, че наистина е прост и аз не съм виновна, че не прави нищо в живота си!
Та това е!