Цитирай Първоначално написано от Valento
Здравейте колеги .... съжалявам за късния час но така стана че не издържах е реших да споделя мъката която тежи в душата ми , миналата година в началото на пролетта се запознах с едно момиче ... казва се Криси на 17 е ... влюбих се в нея до полуда .. на първата ни среща всичко беше приятелски ...но след като я видях как приближава към мен , усетих нещо в душата си ... едно приятно усещане .... от тогава адски много я обикнах , не можех да си представя дните ми без нея ... тя беше и все още е всичко за мен ... прекарахме лятото и една част от есента заедно ... това лято и тази част от есента бяха най-щастливите в живота ми , никога не съм се чувствал толкова обичан , толкова влюбен ... тя ме караше да се усмихвам на нещата които най-много ме ядосваха .. тя правеше тъжния ми ден в слънчева пътека по която крачехме заедно ... тя даваше смисъла на всичко в моя живот ... но дойде деня в който се разделихме ... причината беше в мен ... не усетно от моя страна се отпуснах прекалено много ... карахме се за най-малкото ... бях много напрегнат ... и всичко ме изнервяше и от най-малкото избухвах .. сега се проклинам дълбоко в душата ми за тази моя постъпка ... но когато тя ми каза след почти 8 месеца връзка - "настъпи нашия край - искам да се разделим" тя ме погреба жив ... с думите и тя бавно и мъчително ме убиваше ... проклинам дните в които съм се държал като пълен кретен ... искам да и кажа от тук (макар че тя май няма да го прочете) че адски много я обичам , не мога да живея без нея ... тя си е моето бебенце все още и искам да ми даде още един шанс да се поправя ... още съм така лудо влюбен в нея , моля се някой ден да стане чудо и тя да ме потърси ... аз не мога защотото и обещах да не я притеснявам ....
Темата беше пусната от мен преди около 2 месеца за това я цитирам !