Здравейте всички, аз съм 1 нормално момче. Оприличавам себе си като средно-красив. Човек с характер съм, но как започна моята история. Имах мн добър приятел, от както се помня бяхме винаги заедно. Моите проблеми бяха и негови и обратното. Един ден той замина за чужбина, за постоянно, бях 5ти клас. Чувахме се по телефона, но с времето разговорите ставаха все по-редки и след време спряхме да се чуваме иззобщо. Затворих се в себе си, започнах да прекарвам времето стоейки пред компютъра. В 7ми клас се забърках с гаменчета и това тотално обърка живота ми. Бягах от дск, биех се, ядосвах наще. Тва продължи до 10ти клас когато се запознах с 1 момиче, с нея и направих сефтето. Но 1 год по късно се разделихме и от тогава до сега съм сам... вече 2 години и ме изгаря от вътре. Лошите неща които преживях ме направиха по-добър човек. Изключително чувствителен съм, но от вътре. А, лицето ми е като от камък, смея се понякога но не истински. Забелязвам как някои момичета ми правят намеци или ме заглеждат НО АЗ НЕ ИМ ОТВРЪЩАМ НЕЗНАЙНО ЗАЩО. А така желая да прегърна някое момиче да се почувствам мъж.... Имам нужда от обич.

П.П. Има още неща които искам да споделя, но предпочитам да остана анонимен.