Стихове

[Metal]

Самота

Тъмен плащ покрива земята,
вятър в клоните шепти,
седя сам във тишината
и една сълза блести.

Мрак обгърнал е сърцето:
- Защо не идваш ти сега?
Сама се скиташ под небето,
за тебе плаче моята душа...



Ромео и Жулиета

Гасне тъжно денят,
бавно пада нощта
и над целия свят
грее тихо луна.

О, Ромео, виж, тя спи
и не чува твоя зов.
Спри, отровата хвърли,
не умирай от любов.

О, зловещ и мрачен миг,
о, нещастен жален вик.
ти, безжалостен кинжал
бързо вземаш своя дял.

А над мрачната земя
плаче скръбно любовта
и в горчивите сълзи
лунна светлина блести...



Любов

В добрите стари времена,
щом царят щерка си зажени,
намират някоя ламя,
да изпитат принцовете смели.

Но сега по цялата земя голяма
лами триглави вече няма,
за да обикнеш някое момче,
послушай своето сърце!

Сърцето лудо щом тупти,
кръвта в него щом заври,
дъхът в гърдите ли замре,
това е твоето момче!

Но за любовта са нужни двама
и очаква те беда голяма,
ако очите му големи
останат слепи, неми.

Но гледа ли те с тих възторг,
удари ли ви силен ток,
хвърчат ли между вас искри
с целувка нежна го дари!

[iveetyy]

Много добре са се получили.
Браво . .
От преди още забелязах,че пишеш хубаво,продължавай. (:

[Metal]

Много добре са се получили.
Браво . .
От преди още забелязах,че пишеш хубаво,продължавай. (:

Благодаря.

[cherrygloss]

Страхотни са!Продължавай в същия дух

[Sham]

Впечатлена съм, не от темите, нито от думите и образите, но ритъмът ти е толкова лек, текстовете - приятно четими.) Второто ти е най-сполучливото.
Много си играеш с римата, сменяш стиховете във всеки текст, имам чувството, че като пишеш, първото което ти дойде, го пускаш в употреба. Съветвам те да отделиш повече време.)

Самота

Тъмен плащ покри(ва) земята,
вятър в клоните шепти,
седя сам във тишината //сядам/седя аз
и една сълза блести. //а

Мрак обгърнал е сърцето:
- Защо не идваш ти сега?
Сама се скиташ под небето,
за тебе плаче моята душа...



Ромео и Жулиета

Гасне тъжно денят,
бавно пада нощта
и над целия свят
грее тихо луна. //бих го членувала, заради свои внушения, все пак това са Ромео и Жулиета, а всичко - единствено

О, Ромео, виж, тя спи
и не чува твоя зов.
Спри, отровата хвърли,
не умирай от любов. //100 точки от мен<3

О, зловещ и мрачен миг,
о, нещастен жален вик.
ти, безжалостен кинжал
бързо вземаш своя дял.// тук в момента на писането подхвърлям идеята да пробваш да си запазиш кръстосаната рима, разменяйки редовете, чете се доста добре

А над мрачната земя
плаче скръбно любовта
и в горчивите сълзи
лунна светлина блести...//тук също, макар четиристишието да е изрядно



Любов

В добрите стари времена,
щом царят щерка си зажени,
намират някоя ламя,
да изпитат принцовете смели.//липсата на рима тук дразни; помисли за рима, ще помисля и аз, изскачат ми само тъпотии, от рода на ергени, но вярвам, че ако помислиш, ще си намериш приятна рима. Този стих ти е много добър, надолу прелива в клишето, но приказното начало може да се развие в сюжет, лично аз бих го използвала за нещо такова.

Но сега по цялата земя голяма
лами триглави вече няма,
за да обикнеш някое момче,
послушай своето сърце!

Сърцето лудо щом тупти,
кръвта в него щом заври,
дъхът в гърдите ли замре,
това е твоето момче!

Но за любовта са нужни двама
и очаква те беда голяма,
ако очите му големи
останат слепи, неми.

Но гледа ли те с тих възторг,
удари ли ви силен ток,
хвърчат ли между вас искри
с целувка нежна го дари!

ПП:Извинявам се, че ти надрасках текстовете и те залях със себе си, просто видях нещо, което ми допада особено много, не можах да се въздържа. //и закъснях за училище сега:Д

[Metal]

cherrygloss Благодаря


Sham Не ми остава време вече за писане.... Лятото имам повече време. Но просто сега от всичкото това училище, китара, баскетбол и други.... Не ми остава никакво време. Успявам да мисля само в часовете, но доста рядко се случва... Нямам време за да ги оформя.... Иначе ако имах повече със сигурност бих (: .

И няма нищо че си надраскала тектовете, даже ми стана приятно . Радвам се, че ти е допаднало. Ако ми остане време ще ги оформя.

[Take_That]

Ихааа, ама ти и пишеш, браво. Много са добри, наистина. Ако трябва да бъда честна първото най-много ме грабна. Толова малко думи, а казват толкова много, невероятно