Аз имам най-добър причтел и сме такива от 6 години...може и повече вече. Винаги всичко сме си споделяли, много сме се обичали и ценяли един друг. Преди 2 години той ми призна, че ме е харесвал още от самото начало и ходехме към 1 месец, но накрая решихме да се разделим, понеже си нямате и на представа колко сме си ценни един на друг. Никога не сме имали къвги, а се разделихме, за да не пострада приятелството ни някога в бъдещето. Даже и като се разделихме още на следващия ден си отидохме заедно на море като най-добри приятели без чувства, без ангажименти или огризения.
Три месеца по-късно той тръгна с друга, а аз 1/2 седмици след като скъсахме. Нямахме никакви проблеми. Нямаше ревност и тем подобни. Редовно си говорехме за гаджетата си, ходехме четиримата заедно по кръчми и тн. Единствено гаджето му малко ревнуваше от мен, понеже той прекарваше повече време с мен от колкото с нея. Един ден просто я дръпнах в страни, за да не я е срам от най-добрия ми приятел и и казах, че няма от какво да ревнува. Изяснихме си, че някога сме ходили, но вече сме само приятели и, че сме скъсали, за да запазим приятелството си и, че никога повече няма да го застрашим по този начин. Тя се успокои и вече всичко беше наред.
За мен най-добрия ми приятел винаги ще бъде в сърцето ми, но само като най-добър приятел, който винаги е насреща да ме прегърне, да ме изслуша и да ми помогне. Аз също бих направила всичко за него.