Не бяхме се виждали две седмици, понеже бях в Полша през зимната ваканция. Не исках нищо друго освен да го прегърна и да го почувствам близо до себе си. Когато това стана се чувствах най-щастливия човек на земята. Въпреки че беше 1 през нощта (тогава се прибрахме по ред причини, които не им е мястото сега да изброявам) той се съгласи да дойде и да спи в нас. И двамата много искахме да се видим. Жестът му означаваше много за мен. След като си легнахме се сгуших в него, а той не спираше да ми повтаря колко много съм му липсвала. Беше нещо невероятно