Сираче

Сърце тъгува и не спира,
душата плаче и се свива,
и всичко в мене плаче,
че останах аз сираче

Във мен сега е всичко празно,
за мене няма веч отеха,
какво от туй е по-ужасно,
без любов да си и без подкрепа.

Живея,а сякаш не дишам,
времето за век е спряло,
така не искам да живея,
всичко в мен е запустяло.

Бледо лице,съкрошено сърце,
какво да чакам още от сътбата,
която отне ми майката и бащата,
която бе тъй сурова ,
и без жал ми сложи тежката укова.

Ще сторя всичко аз възможно,
върнете се отново само,
нима толкова е вече сложно,
да се върнеш мила мамо!

край