В главата ми е малка бъркотия. Мислите са ми малко неподредени. А изреченията ми идват разбъркано. Малко ме е срам от самата себе си. Въпроса е там, че винаги съм знаела какво искам и защо го искам. Но когато се запознах с едно момче, мозъкът ми каза: "Леле, гейче и половина!" а либидото ми: "Става за един флирт...", това не беше необичайно. В последствие мозъка ми разви образа му и добави описания като "курвар, женкар, повърхностен" и тем подобни, не особено красиви епитети. Но нещо отвътре направо полудя по него и го исках много много. Не знам точно какво, не мога да си обясня защо въобще ми е харесал. Ден след ден виждах, че е все по-лош, но здравомислещия човек вътре в мен се беше спотаил в сянка и не чувах гласа му. Не че не устоях на изкушението да се отдам на сексуалното си влечение, но се отлепих за малко от земята. Не съм влагала чувства, че сега да ми е кофти, че повече няма да се видим. Но ме притеснява факта, че въобще съзнанието ми си хареса този човек.
Малко се отплеснах с обясненията, но наистина се чувствам странно объркана. Надявам се да ми кажете, че това влечение е нещо нормално за тази възраст и тем пободни. Само да вметна, че съм на 16. Просто не съм свикнала да не мога да си обясня нещо. Е, очаквам мнения...