Разума казва не, сърцето крещи да(в твоя случай хормоните).

Ако послушаш разума щ си кажеш "обаче той имаше някакъв чар, може би нещо щеше да се получи, все пак...", а ако послушаш сърцето си след време ще се случи така че ще си каежш "и все пак тоя е баси [random negative word] за какво изобщо съм с него. Ама защо пък прави така и дали не ме обича наистина". Или в твоя случай "дали наистина постъпих правилно, той какво ще сипомисли за мен. Абе на мен не ми беше толкова хубаво, ама се направих за пред него"

Ето обяснено с прости думи и разбираемо. Няма верен отговор, защото няма грешен, има правилен или неправилен отговор, в зависимост от ценностите ти и принципите ти в конкретния момент и начина по който действията/последствията рефлектират върху теб.