Той с мен се държи еднакво, нормално, няма значение дали сме сами или в компания. Смело мога да твърдя, че ми е приятел, познавам го, а и той мен ама...все едно е поставил видима граница и не я застъпва, докато аз някой път, рядко, я прекрачвам. Той не ми позволява. Не ми дава празни надежди или нещо си, аз самата се чудя дали тва като цяло би могло да се промени и да съм с него. Опитвам се да не я храня тая надежда, да не се заблуждавам.