Ами както казах, се познаваме от горе-долу доста време, и преди да й призная за чувствата си към нея не се държеше "толкова" приятелски.. както и до преди една седмица.. никога не ме е гушвала без причина, никога не се е радвала (или просто отчаяния ми ум си мисли, че се радва) на това че сутрин отиваме заедно на даскало или на кафе.. просто не знам дали наистина ми се иска да е така или наистина е така, както си мисля..

Относно приятеля й, непрекъснато се кара с него, даже днес пак ми се оплаква как я нервирал, и как мислел само за себе си.. така че, не мисля, че са много щастливи.. виждат се само Събота и Неделя, май, и като говори с него по телефона не се чуват думи от рода на "обичам те" или някъкви мили обръщения.. звучи, все едно се обажда на майка си, а не на приятеля..

Объркан съм до безкрайност, а това го мразя най-много.. винаги съм знаел какво точно трябва да направя и как да постъпя, а в момента си нямам никъква идея.