Познаваме се от 4-5 месеца,а сме заедно от 2.Първите няколко месеца бяха страхнотни до преди 1-2 седмици.Всичко се промени,почнaхме да се дразниме един друг за какво ли не.Вчера според мен беше фатално.Бях му взела суитчара и имах контролно,бях ядосана след това.Той дойде при мен и каза,че има 5 часа,а аз имах 7 часа (тука е момента да спомена,че винаги го чакам след училище,както казва една приятелка не е кой знае какво,но си е жест) и той каза да му дам суитчара и щял да си тръгва.Аз се яодсах,че няма да ме изчака и му казах да влезе в стаята и да си го вземе и да ми се маха,защото не ме интересува.Той каза ок и си тръгна...Довечера в скайп не искаше да пишеме и по-едно време му стана нещо и от време-навреме ме псуваше исках да проведя нормален разговор,но не стана.Казах му,че ще съжалява за всяко нещо,което ми е казал.Блокира ме и аз му звънах.Каза ми,че ми няма доверие и каза някаква много смешна причина,която даже вече непомна.Каах му,че мога да му направя гадно,а той каза по-добре не,защото на мен щяло да ми стане 3 пъти по-гадно и,че бил много застрахован.Всичко стана от една детска загачка,до това дали трябва да сме заедно.
Обичам го,имам му доверие,но той заслужава ли го?Много честно го избива на агресия и основанието му е ,че неможе да ми се нарадва.Вчера ме псуваше и го беше публикувал във Фейсбук.Много съм объркана и се надявам да съм написала всичко не толкова объркано колкото съм аз.Благодаря на всички,които отделиха време да го прочетат и да си изкажат мнението